С ВСИЧКИ СИЛИ ДА СЪДЕЙСТВАМЕ ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЛИЖНИТЕ (слово в Неделя пета на Великия пост)

Версия за печат

Приветствам и поздравявам всички вас с петата неделя на Великия пост. В този ден ние особено възпоменаваме името на света преподобна Мария Египетска, велика подвижница на древната Църква, същата тази, чието житие ние слушахме миналата седмица, когато на богослужението се чете целия Велик покаен канон на свети Андрей Критски.

Образът на преподобна Мария Египетска, нейнаталичност се представя на съвременното съзнание като нещо съвършено невъзможно, фантастично, като нещо, което никога и при никакви условия не може да сереализира в живота на съвременния човек. Но всичкотова, което извършила света Мария Египетска, едостояние на църковното предание, което се предава навярващите от поколение на поколение. А това значи, чедостигането на ангелоподобно състояние е възможно и в условията на нашето ограничено физическо земно битие.

Света преподобна Мария се спасявала в пустинята. Мнозинството от нас живеят в света, в големи или не в много големи градове, в различни населени пунктове, там, където господства животът, устроен не според евангелския закон, а според стихиите на този свят. Затова е много сложно в тези условия не само да достигнем примера на света преподобна Мария Египетска, но и да застанем на пътя на духовното усъвършенстване. И много често мислите, почерпени от нас от Евангелието, благодатта, която ние сме почувствали по време на Литургията и която ни е възнесла към горното, позволявайки да усетим Божественото величие - всичко това се руши от съприкосновението с ежедневната реалност чрез нашите грехове, слабости, несъвършенства.

Неслучайно днес, в петата Неделя на Великия пост, нисе предлага евангелското четиво от Марк, в което се разказва за беседата на Спасителя с учениците (Мк. 10:32-45). Господ отивал на празника Пасха в Йерусалим - това била четвъртата Пасха за времето на Неговото обществено служение. Една година по-рано Иисус Христос не отишъл в светия град за този празник, защото тогава фарисеите, първосвещениците и книжниците вече замисляли да Го уловят, да Го обвинят в богохулство и умъртвят. Тогава Спасителят се отказал от поклонничество в Йерусалим, защото, по Неговите думи, още не се е изпълнило времето (Ин. 7:6). Но в навечерието на Своите страдания Господ влиза в този град дълго преди празника Пасха. Той идва тук през зимата - по наше изчисление, през декември, за да участва в празника за обновление на храма и веднага се сблъсква със злобата, коварството, завистта на силните на този свят, управниците на израилския народ. Тогава Господ се оттеглил от Йерусалим в задйорданската област и там, далеч от иудейската столица, пребивава няколко месеца. Твърде много Негови поучения, слова, притчи били казани именно там в навечерието на четвъртото празнуване на Пасха.

Накрая, настъпва време, когато трябва да отиде в Йерусалим. Неговите ученици идват тук със страх и трепет, както разказва днешното евангелско чтение, измъчвали ги предчувствия, че този празник ще завърши за тях трагично. И за да ободри учениците, да ти подготви за това, което ще се случи в Йерусалим, Господ им казва, че действително много предстои да претърпи Син Човечески: „и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият”; (Мк. 10:34), веднага им дава велико свидетелство за това, че в третия ден Той възкръсне.

Това била съвършено особена атмосфера на общение на Спасителя с апостолите, към които били отправени Неговите велики пророчески думи за това, което ще стане! Изглеждало че, за апостолите, докоснали се до Божия замисъл за спасението на човека, всичко останало трябвало да отстъпи на втори план. А какво става в този най-тържествен и по своему трагичен момент? - При Учителя идват двама Негови ученици, Иаков и Иоан Зеведееви, и казват: Господи! „Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво” (Мк. 10:37). Какво е това? – Това, което става с нас много често. Съприкосновението с Божието величие, с дълбочината и силата на Божия замисъл за света и за човека, който ни се открива в Словото Божие, в Божествената литургия, в тайнството Евхаристия, се разрушава от съприкосновението с ежедневните човешки помисли и въжделения.

Но Господ даже тези несвоевременни и несъответстващи на момента думи на апостолите обърнал към добро, казвайки това, което всеки християнин трябва да пази в сърцето като Божия заповед: „който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Мк. 10:43-45).

В тези думи се съдържа Божията воля за хората, особено за тези, които имат власт. Разбира се, преди всичко това се отнася до апостолите и, следователно, до Църквата, защото малко по-рано Спасителят казва: „ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях” (Мк. 10:42). Затова в Църквата не може да има господство и власт, подобни на светската: в Църквата може да има само служение на любов и Божията правда. Но доколкото църковното служение се осъществява в греховния свят тогава, кактоудивително е казано в молитвата при ръкоположението на епископ, на Божия архиерей се налага и да наказва неразумните, правейки това, обаче, с мъдрост и любов.

Свидетелството за Божията правда и провъзгласяването на Божията воля трябва да се осъществява винаги мирно, с любов, защото „Господният раб не бива да влиза в крамоли” (2 Тим. 2:24), както ние чухме също днес в изповядването на вярата на новия епископ, но трябва все пак да управлява повереното паство и с жезъл. Именно затова от иерарсите на Църквата, от нейните служители се изисква особена мъдрост и особена сила на духовния опита, за да не допускат грешки, никога да не прибягват към сила, когато вразумяват отстъпващите, но даже да наказват така, че всичко да послужи за делото Божие и за слава Божия. Понеже всичко, което прави епископът или свещеникът, всичко, което прави Църквата е насочено към служение на ближните, за спасението на хората.

Както прекрасно е казал свети Йоан Златоуст: „Аз не вярвам, че може да се спаси някой от тези, които не служат за спасението на ближния”. Никой - нито иерарх, нито свещеник, ни мирянин - не може да постигне лично спасение, ако не съдейства за спасението на своите ближни. И никакви човешки съблазни, никакви моментни цели не трябва да закриват пред нас величието и красотата на Божия замисъл за спасението на света. От примера на апостолите Иаков и Иоан следва да разберем, че нашите човешки страсти не трябва да ни попречат на делото за спасението на нашите ближни. Вразумени от думите на Господа: между вас да не бъде така (Мат. 20:26; Мк. 10:43), да се укрепим в служението за спасението на своите ближни и за своето собствено спасение. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев