ЗЕМНОТО И НЕБЕСНОТО. Вход Господен в Йерусалим

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Какво станало в Йерусалим, когато Господ, седейки на младо осле, влязъл в Светия Град в предверието на празника Пасха?

Ние знаем, че очакванията на народа тогава не се оправдали. Спасителя Го посрещали като победител, защото Той възкресил Лазар, значи, победил всички закони на човешкото естество. Значи, Той обладава такава огромна сила, която е сложно и да си представим!

Поразени от могъществото на Спасителя, хората прекланяли пред Него колене и викали „Осанна!”, като се надявали да използват тази сила за решение на всички тези задачи, които съществували тогава в юдейския народ (в това число политически задачи, като, например, освобождение от римляните). И всеки, навярно, мислел: „Той и на мен ще помогне, щом е съумял да възкреси Лазар”.

Но какво се случило после? Най-дълбокото разочарование на тълпата, никакво всемогъщество. Бият Го като най-последния роб и грешник, плюят Му в лицето, изтезават Го, предават на езичниците, което било особен позор за юдеите. И те, привързали Го към стълба, Го пребиват до полусмърт със страшните римски бичове: към всяка каишка на такъв бич се привързвала метална топка. И ето с този страшен римски бич се пребива Този, Който още съвсем неотдавна е възкресил Лазар…

Коя вяра няма да се пропука от това? Защо Той не стане и не порази римляните? Защо не открие пред юдеите, така жадуващи това, небесата, за да видят всички славата Божия?!

Нищо такова не се е случило. Нещо повече, Той бил победен и, накрая, разпнат, умъртвен с най-позорната смърт.

Нали ентусиазмът, всички илюзии изведнъж се разрушили… И на тяхното място се възцарили раздразнение, злоба, разочарование. Затова може да се каже, че тези страшни викове „разпни Го!” били не само по внушения от страна на книжниците, фарисеите и първосвещениците, макар и внушението да имало огромно значение, но най-напред от разочарование.

А нима ние не преминаваме през разочарования? Нима у нас не възникват мисли: „Господи, къде Си Ти? Защо не ме защитаваш? Защо не накажеш нашите противници? Защо не покажеш явно Своята сила?”

От Църквата често чакат същото, което чакали древните юдеи от Спасителя. И тя не трябва да се огорчава, че в някакъв момент се намалява нейната „популярност” сред тези, които свързват с Църквата постигането на човешките победи и резултати, и престават да й ръкопляскат и даже се отвръщат от нея, не виждайки в нея никаква земна полза.

Входът Господен в Йерусалим ни помага да разберем това. „Божият мир надвишава всеки ум” – пише апостол Павел в своето послание до Филипяни (Филип. 4:7). Колко е голям смисъла в тези думи! Именно те се четат на литургията в деня на празнуване на Входа Господен в Йерусалим. Амин.