СЛОВО НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Версия за печат

Скъпи братя и сестри, приветствам ви с Велики четвъртък – особен ден за Църквата Христова, в който ние възпоменаваме установяването на най-святото и най-спасителното за нас Тайнство на Причастяването с Тялото и Кръвта Христови. Първите три дни на Страстната седмица на Пруеждеосвещената Литургия се чете Евангелието, разказващо за това как Господ в последните дни  преди Своите кръстни страдания проповядвал в Йерусалимския храм.

И ето вече денят на предателството е настъпил и Господ вече не говори с притчи, не поучава учениците със Своето слово, но наставлява с дело.

На Тайната Вечеря Той им дава хляб и вино като Своето истинско Тяло и Своята истинска Кръв и умива нозете на Своите ученици, казвайки им: „И вие правете същото”. „Това правете за Мой спомен” – казва Той за Евхаристията, Причастяването с Тялото и Кръвта Му. Два са примерите, които ни дава Спасителят като непременен образец за изпълнение. Пребиваването неотстъпно с Господа е свързано с причастяване със Светите Христови Тайни, а угаждането на Бога и служението на хората възхожда към примера на смирението, когато всеки от нас почита себе си не по-високо от другия, но, по думите на Спасителя, „който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб”.

Само изпълнявайки словото Божие, ние можем да говорим за правилен светопорядък, преди всичко, в нашите семейства, в нашите домове, в нашите градове и в нашето Отечество. Ако не изпълняваме Божиите заповеди, тогава ние едновременно се отдалечаваме и от Бога, и от хората, оттегляйки се на територията на тъмната власт, от която е трудно да се върнем назад, защото тъмата завладява човека.

Затова в този ден, както никога, ние трябва да си припомним за великата и спасителна жертва на нашия Господ Иисус Христос, за преподадените ни под вид на хляб и вино истинско Тяло и истинска Кръв Христови. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него” – казва Господ.

Какво може да бъде по-висше? Какъв подвиг, какво действие може да се сравни с Тайнството Евхаристия, обединяващо ни с неразривни връзки с Господа и Спасителя. За нашето човешко съзнание прелъстено от духа на света, понякога горделив и тщеславен, примерът на умиване на нозете не трябва да бъде празен звук или религиозна мистерия, но реално напомняне за това как ние трябва да служим на хората. Нека тези два примера, явени от Господа и Спасителя за Светата Своя Църква, бъдат естествени в нашия живот, съединявайки ни един с друг и с нашия Господ Иисус Христос. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев