ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА СВ. ВМЧК ГЕОРГИЙ ПОБЕДОНОСЕЦ

Версия за печат

Възлюблени в Христа братя и сестри! Христос Воскресе! „На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” (Откр. 3:21) – така говори Господ в Своето откровение на Иоан Богослов. Няма утешителни обещания, няма думи, по- подобаващи за нашето

днешно тържество. На кого е посветено това тържество? То е посветено на един от тези победители, с които нашият Господ и Бог Иисус Христос обещал да раздели престола Си – на свети великомъченик Георгий Победоносец.

„На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол…” Защо са така утешителни за нас тези думи на обещанието Господне? За да разберем това, да поразмислим над тези думи.

Преди всичко, следва да отбележим, че победител може да бъде само този, който участва в битката, който е воин и има при себе си необходимото за това оръжие. Но какво отношение имаме към това ние, които не сме на воинска служба?

Да, възлюблени, ние нямаме отношение към воинската служба, но бидейки християни, въпреки нашия произход, занятие и звание, сме на служба на Небесния Цар. За такива воини считали себе си и светите апостоли: „и да ходим в плът, не плътски воюваме” (2 Кор. 10:3) – казва апостол Павел. Той преподават наставление на своя ученик Тимотей като на воин: „принасяй страданията като добър воин Иисус Христов” (2 Тим. 2:3).

Кой е нашият враг, с кого трябва да се сражаваме, кого да побеждаваме? За да отговорим на този въпрос, да си припомним, кого победил Спасителят? Той победил дявола. „Затова се и яви Син Божий, - казва св. Иоан Богослов - за да разруши делата на дявола” (1 Ин. 3:8). Следователно, наш враг е дяволът и нашата борба е против него.

Сам изпаднал от своя небесен ангелски чин заради гордост, дяволът се опитва със същото, от което сам е погинал, да погуби и нас. Макар и победен от Възкръсналия Христос, но дотогава, когато ще бъде изгонен вън (Ин. 12, 31) и хвърлен в огненото езеро (Откр. 20:10), ходи, като рикащ лъв, търсейки, кого да погълне (1 Пет. 5, 8). Той сее в нас гордост и любов към славата, нечисти мисли и желания; улавяйки ни в светски привързаности, ги усилва, с което отвлича от спасението даже и с добри намерения за любов към ближните. Например, от житието на великомъченика ние знаем, че цезарят заобичал Георги като роден син и му обещал да го направи свой приемник. Можел ли светецът да не отвърне с взаимност на такава бащинска любов? Несъмнено, Георгий взаимно обичал цезаря като баща, но когато бил поставен пред избор, тогава помнейки, че „никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника” (2 Тим. 2:4), Георгий преди изповедничеството, победил себе си и любовта към своя благодетел, за да стане свободен от тази привързаност, от обещанията за земно царство и славата, свързана с него, да приеме мъченическа кончина и да наследи обещаното Царство Небесно.

Освен дявола, наш враг е и светът, който „лежи в зло” (1 Ин. 5:19), „защото в света влязоха мнозина прелъстници” (2 Ин. 1:7) и „всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят” (1 Ин. 2:16).

Понякога това, което влиза в този свят при посредничеството на лукавия, намира своята законност с наша помощ. Ние вкореняваме и наторяваме посетите в този свят плевели. Опитай всичко - слушаме в потребителските реклами – от нищо не се отказвай, вземи от живота всичко. Вместо духовно здраве днес ни се предлага панацея за всички болести във вид на всевъзможни лекарства; вместо трезвост, трезвение, молитви и четене на Словото Божие, - лекарство от скуката – алкохол и смях; вместо пазене на своето тяло в девственост и чистота за съпружески живот и за вечния Живот – противозачатъчни средства и сапун; вместо спасението на душата – спасение, извинете, на меките части. Ето как низко е паднал човек. Обаче нека не униваме – Господ ни предупреждава: „в света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Ин. 16:33).

Но какво оръжие е дадено на воините Христови? Оръжие в бойното дело на християнина е твърдата, непоколебима вяра. „Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?” (1 Ин. 5:5) – пита светият Благовестник. „Усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му” - наставлява апостол Павел – „Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии” (Еф. 6:10, 11, 14-18). Имайки такова оръжие, да не се страхуваме от враговете на нашето спасение.

Да разсъдим за това какво значи да бъдем „побеждаващи”, кого и как трябва да побеждаваме, да обърнем своя поглед пак към празнувания сега св. великомъченик Георгий и да видим, че това е бил велик воин на Небесния Цар, облякъл се във всеоръжието Божие и победил врага на спасението и света.

„И тъй, братя мои възлюбени”, имайки в лицето на св. великомъченика Георгий Победоносец добър пример на съвършена вяра, на любов към Бога и въжделението към Царството Небесно, „бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа” (1 Кор. 15.58). Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев