ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

Скъпи  братя и сестри, днес Църквата възпоменава Успението на Пресветата Владичица наша Богородица. Днес аз искам да обърна вашето внимание върху това каква била  Божията Майка. Както говори преданието, тя и външно, и вътрешно била много цялостен Човек. В говора й винаги имало тихост, никога от устата й не излизал никакъв укор, никаква гневна дума. С целия си образ те излъчвала покой, мир, тишина и радост. Всичко в нея говорело за пречистата й душа.

Вижте как била възпитана тя. Дългоочаквана дъщеря на родители, които дълго время нямали деца и получили чадо по Божията милост. Всичко три години тя била възпитавана в семейството от родителите си. После те я дават на възпитание в храма. Какво виждаме? Ние виждаме Божията Майка на ръкоделие, ние я виждаме да чете Свещеното Писание. Ние виждаме как раздавала на бедните тази храна, която й се полагала в Йерусалимския храм. Ние виждаме как тя със смирение приема волята  Божия, когато била дадена за невеста на Йосиф Обручника, всъщност на стареца, защото той би пазител на нейното девство. Но и самият този немощен човек се нуждаел от грижите на тази шестнадесетгодишна девойка. Тя му служила като на баща.

Бих искал да ви кажа, че трябва да обърнем внимание на това как ние днес възпитаваме нашите деца. Колко много днес се говори за външно обучение, за външна премъдрост, но колко малко ние днес виждаме истинско добро възпитание в семействата. Родителите често се отклоняват от възпитанието, стараят се да прехвърлят отговорността на детската градина, на училището, на бабите, още на някого, стараят се да се утешат с това, че постоянно се трудят, за да бъдат децата сити и облечени. Но когато няма възпитание, култура, истинска образованост, тогава това е само във вреда на човечеството. Затова ние виждаме много често, че децата са непочтителни към своите родители, че между децата и родителите има конфликт.

Защо става така? Понеже е загубена културата на общуване в семейството. Понеже, за съжаление, възпитанието отива на заден план. И нашите деца растат като плевели, сами по себе си. За да израстне цвете,  е нужен голям труд, но за да израстнат децата, е нужен стократно повече труд. За съжаление, много често родителите не искат да се трудят. Едно и също чувам, че желаят да поживеят за себе си. Иска ни се и това, и това, а децата някак си сами да израстнат пред телевизора, пред компютъра. Не трябва тогава да се учудвате, че когато тези деца пораснат, те няма да се нуждаят от вас. Колко разсъждения днес на тема повишаване на пенсионната възраст. Но преди сто години никой на никого никакви пенсии не е плащал. Нямало никаква пенсионна система. Децата се грижели за своите родители, хранели ги, издържали ги. И затова раждането и възпитаването на децата било за родителите  жизнена необходимост. Те разбирали, че ако децата им ги изоставят на преклонна възраст, тогава никаква държава няма да им  помогне. Вече липсва тази потребност от възпитанието, традициите на възпитанието са загубени, защото хората са загубили църковност.

Възпитанието се изгражда върху Божиите заповеди. И Законът Божи трябва да бъде запечатан в сърцата на нашите деца. Тогава и те ще бъдат възпитани иначе. Днес възрастните често не могат да възпитат своите деца във вярата, защото сами нищо не знаят.

Да се помолим днес на Пресветата Владичица наша Богородица Господ да пази всички нас. Божията Майка да изправи това, което ние сами, възрастните, не можем да направим за нашите деца. За това е нужна нашата гореща молитва към Богородица. По покайния вопъл на майките и бащите Божията Майка и Господ да изправят нашите грешки, да възпълнят нашето неумение да възпитаваме децата, но всичко това трябва да бъде съпроводено с покаяние и с гореща любов. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев