СЛОВО В НЕДЕЛЯ 12-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес на Божествената литургия ние чухме евангелското повествование на свети апостол и евангелист Матей за това как някакъв млад достатъчно състоятелен човек, интересуващ се от въпросите на спасението, пристъпил към Господа. Той Му задал въпрос, който ние често си задаваме: „Господи, какво да правя, за да се спася?“. И Господ на въпроса на юношата дава отговор какво трябва да се прави, изброявайки Божиите заповеди. Юношата, смутен от такъв отговор, казва, че всичко това той изпълнява от младини. И тогава Господ посочва какво пречи на младия човек с чисто сърце да възприема Бога. Той му говори за богатството, за имането, което той имал. Свещеното Писание не ни посочва по какъв начин било придобито това имане. Но Господ казва, че юношата трябва да се избави от това богатство и това е някакъв намек, че е възможно то да е било придобито по неправеден път – може би, даже в резултат на разпри и делба с родителите, а също, че то всецяло поглъща мислите на този млад човек, пречейки му да се съсредоточи върху въпроси действително важни – въпросите за спасението. На въпроса на юношата, който той адресира към Господа, се крие неразбиране за спасението – спасението като Божия милост, проява на Любовта Божия, на Божественото снизхождение и грижа за човека. Затова и юношата задава въпроса: „Какво трябва да направя?” като че ли откривайки, че с някакво дело – дори даже най-благородното и великото – той може да спаси своята душа. А нали и мнозина от нас мислят същото: ако ние даваме милостиня – тогава ще се спасим; ако постим, молим се, служим на другите хора, жертваме за храмовете – ще се спасим… Получава се, че делото на нашето спасение – това е търг с Господа: колкото повече отдаваме материални блага и даже духовни сили, толкова повече възраства вероятността за нашето спасение. Но колкото и добри дела да сме направили, с каквато и благотворителност да сме се занимавали, ние никога не заработваме своето спасение, ако не бъде проявена към нас Божията милост: ако Господ не ни помилва, ако не покрива със Своята Любов всички наши грехове и беззакония. И затова Господ подтиква този юноша до осъзнаване на това, че не с пари, не с външна проява на своите качества човек може да получи спасение, но единствено с Божията милост. А да препятства човека да получи спасение може всичко, което го заобикаля, в това число и неговото богатство.

Богатството, разбира се, не може да бъде препятствие за влизане във Вечния Живот, но прави това влизане много затруднително. И пътят на служение на богатството е много опасен духовно път. Понеже когато човек придобива състояние, натрупва много пари, у него се създава неправилно впечатление за ставащото в света. И преди всичко, такъв човек мисли, че той е в състояние да решава всички въпроси, защото има за това всички финансови възможности. Той мисли, че още малко ще заработи, ще натрупа богатства – и животът му ще бъде щастлив. И така преминават дните на неговия живот… А в някакъв определен момент, както казват сред народа, „някакво колелце в живота се счупва”. И парите вече не помагат, да купиш с тях хората, които заобикалят човека, е невъзможно. И лежат те като празен товар и с нищо отвън не могат да помогнат на човека. Страшно е да си представим, че човек цял живот,  всичките сили на душата си е изразходвал, за да придобие това, за да натрупа, да притежава, да събира, да преумножава. И ето заради някакво малко колелце се руши всичко и човек си остава напълно неприспособен, опустошен, духовно не готов за тези предизвикателства, които му предлага животът. Именно затова Господ казва, че по-лесно камила ще премине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие. Богатството – това не е непременно милиони, не е само веществено състояние, което човек придобива. Човек може да се прилепи със сърцето си към нещо или към някого, почитайки го като основно богатство в своя живот. И тук също е възможно крушение на тези неправилни житейски възприятия. Затова за нас е така важно да помним, че делото на спасението се състои в това: да не се прилепяме със сърцето си към външното, но да търсим Бога.

Да се върнем към въпроса на юношата за Вечния Живот. Нали той е не само безкрайност във времевото разбиране на тази дума – това не е този живот, който е без край. Вечният Живот – това е живот с Бога, живот в Бога, това е разкриване в себе си на тези божествени качества, които трябва да бъдат разкрити във всеки от нас чрез нашия живот. Това е и Вечността. Само тогава човек ще живее във Вечността, когато ще се уподобява на Господа, когато ще постига обожение, т. е. Бог ще говори и проявява Себе Си в този човек. Затова Вечният Живот не се купува и не се продава. Той не се заработва само с добри дела на принципа „ти на мене, аз на тебе”. Вечният Живот, спасението се дарува на човека от Господа – чрез Неговата Любов и милосърдие. Именно затова днешното Евангелие завършва с думите: „За човека това е невъзможно, за Бога – всичко е възможно” – особено тогава, когато човек Му открива сърцето си и Господ започва да действа в човешкия живот. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев