СЛОВО В НЕДЕЛЯ ПРЕДИ ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Версия за печат

Днешната неделя се нарича Неделя преди Въздвижение. Днес се чете неголям откъс от Евангелието (Иоан 3:13-17), където се говори за много важна за всички нас истина. Ние чухме удивителните думи: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”. И по-нататък е казано, че Господ изпратил Своя Син, не за да съди този свят, а за да го спаси.

Господ Иисус Христос ни открива великата истина за Бога-Отца – за това, че Той е любов. А какво е любовта? Това е преди всичко снизхождение към нашите немощи. Бог станал човек. Той слязъл на земята, за да ни спаси, за да ни дарува това щастие, това блаженство, за което всички ние сме предназначени. Бог в Христа ни се открил не като страшен съдия, наказващ за нарушаване на заповедите, за греховете, които всички ние вършим в своя живот, но като милостив Баща, Който ни обича, Който е готов да ни прости всички прегрешения, стига само нашето сърце да е предразположено към Него.

След няколко дни ние с вас ще празнуваме Въздвижението на Кръста Господен. За нас, православните християни, това е празник, макар и да възпоменаваме Кръста Господен, страданията и смъртта на Богочовека, това как Той бил измъчван и умирал за нашите грехове. Но за нас това е празник – празник на Любовта Божия, празник на снизхождението на Бога към човека. Бог направил всичко за нашето спасение, за отидем при Него в Царството на щастието и славата. Сега само от нас с вас зависи, ще откликнем ли ние на този призив. Господ ни казва, че ние трябва да Му подражаваме, защото сме създадени по образ и подобие Божие.  И ние с вас не трябва да съдим другия човек, въпреки неговите постъпки. Трябва да се въздържаме от всякакъв род сплетни, осъждания, злоба, ненавист, коварство, завист, взирайки се в Кръста Господен. Кръстът – това е основа на нашата вяра. Ние, православните християни, почитаме Кръста Господен, защото на това дърво бил разпнат нашия Господ Иисус Христос. От Неговите рани на ръцете, нозете и по цялото тяло текла кръв, Той страдал, умирал от мъчителна смърт на кръста заради нас.

Бог заради любов към нас направил всичко, дошъл до последната черта на този живот – до смъртта. Богочовекът Христос умрял заради всеки конкретен човек, заради всеки от нас. Какво ние с вас да принесем в отговор на Неговата Любов? Да се замислим за това. Господ очаква от нас вяра в Него. Вярата – това е пълно доверие в Него, в благия Божи промисъл, вяра в това, че само Бог ни води към щастие, към спасение - може би, понякога по неведоми за нас пътища, води ни към Себе Си. И ако има в нас злоба, която наврежда, разрушава нашата душа и тяло, тогава да си припомним за любовта на Бога към нас, за Неговата жертва на Кръста и да се обърнем към Него, да откликнем на Неговата любов, да принесем покаяние за своите грехове. Бог, Който вижда всеки от нас, вижда нашата душа и помисли, ще въздаде тук съответно на нашето състояние и ще въздаде там, във Вечния Живот, в задгробния живот.

Да отговорим на Любовта на Бога към всеки от нас! Да си припомним заповедта, която Господ отправил към всички нас: „Възлюби Бога своего от всичкото си сърце и ближния си като самия себе си”. Неслучайно в Свещеното Писание се казва, че ако някой казва, че обича Бога, а ближния си (т. е. заобикалящите ни хора) ненавижда, той лъже, че обича Бога. Понеже не може да обичаш Бога и да ненавиждаш човека. Ние трябва да помним тези думи.

И така, в отговор на Божията Любов, нека обичаме Бога, нека се отнасяме със снизхождение към нашите ближни, които може би понякога ни обиждат, отнасят се несправедливо към нас от наша гледна точка. Нека ходим в Божиите храмове, да участваме в Тайнствата, които е установил Сам Господ чрез Своите свети апостоли – Своите най-близки ученици – особено Тайнството покаяние, Тайнството Причастие, изпълнявайки Божиите заповеди, като по този начин Му принасяме своята любов.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев