ПРОПОВЕД ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА СИНА НА НАИНСКАТА ВДОВИЦА

Версия за печат

На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи.. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ” (Лк. 7:11-16).

Разказът, който ние днес чухме, е много кратък и всъщност се свежда до описание на едно събитие, което се нарича с кратката дума „чудо”. Мъртвият син на вдовицата бил изцелен, защото жената помолила Христос и в нейния живот се състояла тази удивителна, радостна и всичко преобръщаща среща с Бога в минутата на най-горчива майчинска скръб и отчаяние. Всъщност днешният разказ ни подтиква към размишление за това какво представлява чудото в християнското разбиране на тази дума.

Едно от определенията за чудото, което се съдържа в богослужебните книги, е такова: там, където Бог пожелае това, се преодолява законът на природата. С други думи, чудото е такъв род навлизане на любовта на Бога в живота на отделния човек, на човешките съобщества или на света като цяло, когато за това време или за миг за този човек или за тези хора се преодоляват установените от Него закони на природата. Ние не можем да считаме Бога за обвързан с установените от Него закони, нали Той е Законодателят и Владиката. В християнското възприятие за света именно Божията любов, а не законите на природата властват над цялата Вселена.

Говорейки за чудото, ние трябва да кажем, че в разбирането за това явление християнството рязко се отличава от езическото или, което е същото, от магическото възприятие за чудесното.

Магическото възприятие отчетливо се изразява, да речем, в шаманските практики. Ще приведа нарочно далечен пример, за да не засегна никого. Древните или съвременни езичници с копия и лъкове тичат около изображението на мамонт, бик или бизон, поразяват го и хранят надежда, че това действие, съпровождано, да речем, с жертвоприношения, им гарантира успех в предстоящия лов. Или, както сме чели в страшните книжки за средновековната история, някакви злодеи пробождат с карфици изображението на ненавистен човек, надявайки се, че по такъв начин това ще се отрази лошо на неговото здраве или живот.

В християнското разбиране чудото не може да бъде обредно действие, което само по себе си гарантира Божия отговор. На чудото може да се надяваш, за него може да се помолиш, включително с усърдие, без да очакваш, че то ще стане изведнъж и автоматически, т. е. не може никога да гарантираш за него.

В чудото се срещат две свободи. Едната – това е свободата на човека, който се доверява на Бога и възлага на Него надежда, че това преодоляване на законите на природата може да се случи в неговото, съвсем обикновено същество, в живота му, а не само с някого от великите древни светии, защото Бог е всемогъщ. Другата, която никак не може да бъде от нас изключена – това е свободата на Бога, Който е свободен да откликне на нашата молба така, както ние Го молим за това, или не така, както ние Го молим за това, или и да чака и да гледа как човек сам ще се бори, докато може и е готов да прави това.

В заключение ще приведем пример от живота на добре известния, ако не пряко от прочетеното житеописание, тогава даже от живописните произведения, древен подвижник Антоний Велики, когото изобразяват в пустинята, борещ се с различен род изкушения във вид на бесове. В някакъв момент Антоний Велики започнал да изнемогва, паднал на земята и завикал: „Господи, помогни! Нямам повече сили. Тези страхове, зверове, съблазни, които ме измъчват, аз повече не мога да поема”. И тогава той чул глас от небето, който го укрепил и подкрепил, и всичко за миг се прекратило. Антоний попитал: „Господи, защо така дълго това не се случи?” И чул отговор: „Антоний, Аз видях, че ти се бориш като добър воин и не исках да те лиша от награда за твоята битка”. Ето истинското разбиране и истинският Божи отговор, който се състои в това, че Творецът не само и не толкова, решава земните проблеми на човека, влизайки в неговия живот с чудото, колкото като любящ Баща, иска за него главната награда – вечността. И излиза насреща с чудото само тогава, когато това може да му помогне да придобие главната награда или, в краен случай, да не кривне от пътя, по който той върви към нея.

И още един важен момент: самият факт на чудото никога не се намира във фокуса на ставащото. В Евангелието ние четем за това как Ирод преди да осъди Христа, пожелал да види от Него някакво чудесно събитие, да кажем Христос да мине по водата или още нещо подобно. И Господ не започнал да върши пред него чудеса, защото Той не играе с нас в игра и не изпълнява напразни молби. Ако аз поискам чудо, което ще се състои в това утре около моя дом да се озове нов „мерцедес”, и заради това, например, в продължение на денонощия ще чета молитви и ще направя значимо пожертвование, не следва да очакваме, че фокусът ще се случи. Чудото в християнското разбиране съвсем не е за това.

Разбира се, понякога чудесното събитие става бързо и непосредствено, така, както в днешното Евангелие. А понякога въобще не отговаря на това, което ние безотговорно искаме. В днешния откъс се разказва за физически умряло дете, а в живота има хора, които са умрели нравствено. Да предположим, майка моли за изцелението на сина си – наркоман или алкохолик, който физически съществува на тази земя, но нравствено погива или вече е погинал. И майката трябва да разбере, че ако тя се моли, трябва да осъзнае и цената на просимото. Чудото, по-скоро, ще се състои не в това, че синът утре ще се събуди, както се казва, бял и пухкав, същото мило, славно дете с ясен поглед, какъвто е бил преди пет, десет или петнадесет години. По-скоро, няма да се мине без скърби и болести, с които Бог ще влезе в неговия земен живот. И ето ако ние ще се молим за чудо с такова разбиране за него, ще имаме повече шансове да се срещнем с него.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев