КОЙ Е МОЯТ БЛИЖЕН? Проповед в Неделя 25-та след Петдесетница

Версия за печат

За всеки християнин е насъщна потребност да разсъждава за Бога, за Неговото слово. Християнинът, ако иска да бъде истински християнин, трябва да диша с евангелски дух и да живее евангелски живот. Евангелският дух съответства на потребностите на нашата същности, евангелският живот е животът на нашата безсмъртна и богоподобна души.

Светото Евангелие учи човека на всичко добро и свято. То облагородява нашите нрави и чувства, желания и интереси. Евангелието учи на любов към Бога и към ближния.

И така, един законник, както чухме току-що от евангелското четиво, пристъпил към Христос и попитал: „А кой е моят ближен?” (Лк. 10:29). В сегашния век е трудно да схванем кой е за нас ближен, трудно не защото векът е лош, а защото ние, живеещите в този век, сме лоши. Ние сме готови по-скоро да изразим любовта си към далечните ни, защото който отстои далече, е по-лесно да бъде обичан, по-лесно и да се грижим за него от разстояние. Човечеството на земята по различни причини сега е разделено. Това още повече затруднява отговорът на въпрос: кой е моят ближен?

Вървял един човек от Йерусалим към Йерихон. По пътя го нападнали разбойници, които го съблекли, изпонаранили го и си тръгнали, като го оставили едва жив (Лк. 10:30). Вървял по този път свещеник и, като го видял, го подминал. Вървял втори представител на религията - левит и също, погледнал и отминал. Вървял трети човек - самарянин. Самаряните според закона не общували с юдеите и не би било чудно, ако той, подобно на първите двама, отмине. Но именно този самарянин се оказал най-ближен на нещастния човек. Той, казва Евангелието, се смилил над изпонаранения, превързал му раните, изливайки на тях вино и елей; после го качил на своя осел, откарал го в гостоприемницата и дал пари на съдържателя на гостоприемницата, за да се грижи за него. По такъв начин, най-далечният човек станал най-близък, защото спасил човека. Въпросът: кой е нашият ближен? – трябва да безпокои всички хора, особено вярващите.

Много още разбойници бродят по лицето на земята и голямо множество хора, изранени духовно и физически, живеят на земното кълбо. Едни страдат от кръвопролитни междуособни войни, други - от нищета, трети - от излишък и т. н. И всичко това, не защото животът сам по себе си е лош, - лоши са хората.

Опитът учи хората: ако в живота сееш зло, зло и ще пожънеш; ако не обичаш правдата, ще те овладее неправдата; ако не обичаш хората, ще те обхване ненавист; ако не обичаш света и не го защитаваш на земята, ще те мъчи недоверие и безпорядък. Получава се така, че най-често хората сами изпортват живота си, нанасяйки рани на себе си и на ближните. Някой не е устроил личния си живот, някой има неуспехи в семейството, някой няма мир под общия покрив; някой е обиден, някой е унизен, някой е оскърбен или незабелязан. Всички ние сме лесно раними и всеки от нас в някаква степен е ранен и оставен преди време на пътя. И колко е важно в такива случаи да помним евангелския закон: каквото искаш за себе си, желай и го прави на другия.

Идващият от Йерусалим в Йерихон и попаднал в беда човек – това е всеки от нас. Добрият самарянин пък – това е Господ, Който не отминава никого, но лекува всякакви рани и излива в сърцата ни милост и благодат. Но Той чака да осъзнаем важността и необходимостта от Неговата помощ, и, постъпвайки по Неговия пример, да помагаме на хората – на нашите ближни и далечни. Всеки, който се нуждае от помощ, е наш ближен, и този, който му е оказал тази помощ става негов ближен. Помощта може да бъде различна - и материална и духовна, изразена в дума или в дело, и даже в човешки съпричастен поглед. В добродетелите хората се сближават и придобиват за себе си много, сами стават ближни, най-напред на Христос, а после един на друг. Друго и не може да бъде, защото „доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили” (Мат. 25:45).

Християнското милосърдие не се измерва с величина или с показната страна на милостинята. То трябва да изхожда от добри чувства и сърдечни пориви. Веднъж един богат човек излязъл да се поразходи и тъй като не възнамерявал да отиде далеч от дома си, не си взел пари. По пътя го срещнал бедняк, който усилено просел подаяние. Колкото повече богатият доказвал, че няма нищо у себе си, толкова по-усърдно просел беднякът. Тогава на разхождащият се не му оставало нищо друго освен братски да подаде ръка на бедния. Това се оказало най-висшето благодеяние за просещия човек, никой и никога не бил направил за него това и той, бидейки на границата на отчаянието, се почувствал човек. Да си припомним как Христос оценил жертвата на бедната вдовица, пуснала в църковната касичка последните две лепти. В двете лепти било нейното сърце и нейната душа.

Каквито и прегради да разделят хората, те не достигат небесата, те са земни и винаги преодолими. Дълг на всеки християнин е да прави добро на всички нуждаещи се от него, независимо от тяхното положение, убеждения или отношения към нас. „Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят… Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?” (Мат. 5:44, 46-47). Този, който прави добро за реклама, лицемери. Той с това вече получават своята награда, наградата на лицемера.

Христос ни е дал пример за истинско милосърдие: и разбойникът на кръста, и блудният син, и мнозина са облагодетелствани от Него. Той и сега не ни отминава, оказвайки милосърдие на всеки. Господ казал на законника: „Иди и ти постъпвай така” (Лк. 10:37), както постъпил милосърдният самарянин. Тези думи се отнасят до всеки от нас. Това е програма, посочена от Господа. Да я приемем за сведение и за ръководство. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев