СЛОВО НА ПРАЗНИКА НА АПОСТОЛ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ

Версия за печат

Поздравявам всички вас с празника на апостол Андрей Първозвани. В апостол Андрей Първозвани ние виждаме велик подвижник на благочестието, велик ревнител, човек, който, едва чул Божия глас, оставил всичко земно и Го последвал. Такъв отговор на призива на Господа трябва да има всеки християнин. Всеки човек върви към среща с Бога в своя живот, някой по-бързо, някой по-бавно и Господ излиза насреща му. Виждайки, че човек не оскъдява в своя стремеж да върви към Бога, Господ не чака, кога той ще се приближи, но Сам идва при него, назовава го по име и го кани в Своята Любов, в Своя Божествен свят. Едни хора идват, а други не, едни чуват Божия глас, който ги призовава, а други не. Можем да приведем прост пример, когато човек завършва образование, започва да работи и по-късно, спомняйки си за своите достойни учители, казва: „Този професор беше мой наставник, аз се учих от него”. А когато питат професора помни ли той този студент, той казва, че не: „Може и да е посещавал моите лекции, но аз не го помня”. В това се състои и разликата: да слушаш и да отговаряш с дело, да бъдеш наблизо или просто да идваш и да си отиваш.

Свети апостол Андрей Първозвани станал не само слушател на гласа на Спасителя, не само свидетел на Божествените истини, но той ги приел в своя собствен живот, той започнал да живее с това Слово, което чул и Словото Божие никога не се разминавало с делото на неговия живот.

Това е много важно за всички нас, съвременните християни, особено за тези, които слушат Словото Божие, разсъждават за него, богословстват, а с живота си не отговарят на призива на Господа. Така може Словото Божие, което Той веднъж произнесъл, да се отнесе до нас: „ С устата си Ме почитат, а сърцето им е далеч от Мене”. Какви страшни думи! Ние, може би, ги разбираме понякога, вземайки пример от своя собствен семеен живот, когато хората живеят в едно семейство, възпитават децата си, даже, изглежда че се обичат един друг, но в това семейство няма единомислие и единодушие, и затова всичко в него е лъжовно и неправилно, макар и формата да е спазена. И, обратното, в най-сложни житейски ситуации, когато хората твърде много са се лишавали, сърцата им са били заедно, те са били обединени от любов един към друг, към Бога и нищо не могло да ги раздели, нито да разколебае семейните устои.

Сега, както никога, ние трябва да бъдем заедно, в единомислие, и най-важното – основен критерий в нашия живот да бъде словото Божие. Постъпвай така, както е написано в Евангелието – и ще постъпваш правилно и по отношение на ближния. И ще бъдеш възлюбен приятел Христов, който не само Го е чул, но и със сърце, и с дела е изпълнил всичко това, към което ни е призовал Господ, както постъпил свети апостол Андрей Първозвани.

Нека по неговите молитви Господ да укрепява всички нас, да ни вразумява и утешава, да ни дава твърдост във вярата, в делата, в любовта към Отечеството и ближните.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев