ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! „Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век” (вж. Тит. 2:11-12). Тези удивителни думи от Посланието на апостол Павел до Тит, което ние току-що чухме, носи в себе си ключови смисли, свързани с идването в света на Спасителя и с празника Богоявление.

Благодатта Божия дошла в света - дошла чрез въплъщението на Божия Син, Господ Иисус Христос. Той бил не само изключителна историческа личност, както мнозина считат. Той не само донесъл в света мисли, идеи, които обновили ветхия закон и поставили началото на нов живот, на нов светоглед, на нов начин и стил на взаимоотношения между хората. Чрез Него в света дошло нещо повече от слово, - благодатта Божия, спасителна за всички човеци.

Благодатта свидетелства, че Иисус бил действително Христос Спасител, че Той бил не просто велик човек, но въплътил се Бог, защото само Бог е източник и подател на благодатта и чрез Господа и Спасителя Божествената сила се докоснала до човешкия род.

Силата ни се дава, за да бъдем по-силни. Но би била голяма грешка да считаме, че Божията благодат ни дава сили за решение на всички проблеми. Ако беше така, тогава благодатта би се превърнала просто в инструмент за постигане на едни или други наши човешки цели, понякога даже греховни. Както нерядко ние просим от Бога помощ, даже не знаейки имаме ли право да молим за това! Нали най-често тези молби се отнасят до нашите земни цели и ценности. Ние молим Господа: помогни, направи, съдействай и Господ чува нашите молитви, но не винаги. А когато Той не чува, някои, учудвайки се, казват: „Къде е Бог и защо Той не ми помогна?” Но, може би, те са се молели за това, за което не може да се моли Бога, нали Господ дошъл в света, не за да изпълнява нашите желания, но Той дава Своята благодат, за да оставим нечестието и светските похоти, и да живеем целомъдрено, благочестиво и праведно.

Благодатта ни се дава само за постигане на тези цели, които са свързани не с текущи проблеми, не с решение на въпроси и задачи, които нямат никакво отношение към спасението на душата ни. Благодатта се дава само тогава, когато нашите човешки мечти и задачи, които си поставяме пред себе си, така или иначе са свързани с нашето духовно състояние, а следователно, с вечния живот.

Даже по това, доколко Бог отговаря на нашите молитви, ние можем да съдим: а за това ли Господ дойде в света и пострада, и ни дарува Своята благодат, за да Го молим ето за това ли? Господ, действително, ни е въоръжил всички нас с голяма сила, без която ние бихме могли да се спасим. „По благодат сме спасени”, казва апостол Павел (Еф. 2:5). Не с нашите трудове, не с нашите таланти, не с нашите знания, а с Божията благодат ние се спасяваме, със силата Божия, та да оставим нечестието и светската похот, и живеем целомъдрено, праведно и благочестиво.

И ето още за какво следва да помислим в този особен ден, когато ние прославяме явяването на Божествената благодат в света. Словото Божие ни казва: даром получихте - даром давайте (вж. Мат. 10:8). Нима ние сме спечелили Божията благодат? Нима се явяваме източници на тази благодат или причина благодатта да е проявена в нашия свят и в нашия живот? Съвсем не: тя ни се дава даром в момента на кръщението, в момента на миропомазването, в момента на причастяването със Светите Христови Тайни, - чрез нашата искрена молитва.

Благодатта ни се дава даром, а ние какво? Какво сме длъжни да отдаваме даром? Това, което сме получили даром. А нали ние сме получили и благодатта, и талантите, и възможностите, и способностите. Ние от Бога сме ги получили. Разбира се, за развитието на способностите, на талантите, ако те действително са довели до големи и видими цели и резултати,е допринесъл и нашият труд. Ние на нещо се учим, ние преодоляваме трудности, ние работим, ние постигаме цели, но способностите са от Бога!

Ето защо ние никога не трябва да се гордеем с нашите способности. И талантът никога не трябва да бъде причина за тщеславие и честолюбие, - иначе това е грях. Господ даром ти е дал талант - отдавай го на хората, дели с другите своите способности и възможности и тогава Господ ще ти дава все повече и повече.

Това знае всеки, който в своя живот е отдавал на хората своето време, своите сили, своите способности, своите материални възможности. Как понякога е трудно да се разделим с тези същите пари, за да помогнем на някого! Но тези, които правят това, знаят: в резултат на такова даване никой не става по-беден и има множество свидетелства за това, че помощта, която ние оказваме на другите, се завръща при нас стократно. И това става неслучайно, защото ние споделяме с хората това, което Бог ни е дал, тогава Господ, Който никога не е в дълг към нас, ни възвръща стократно всичко, което сме отдали на другите.

Празникът Богоявление е голям ден. Ние възпоменаваме събитие от епохално значение: в човешкия свят, в историята, в живота на всеки човек влязъл Бог със Своята сила, със Своята благодат. Все пак, не защото ние сме така добри и значими, а защото Неговият Син, Богочовекът Господ Иисус, заради това пострадал, принесъл Себе Си в жертва, за да може по Божие благоволение над човеците да се излее в пълнота Божествената любов. И ние сме наследници на това велико чудо на Боговъплъщението, на слизането на Светия Дух, на съединението на Божественото и човешкото не само в личността на Господ Иисус Христос, но и в цялата християнска история, където Бог пребивава заедно с хората. И да се вразумим от всичко това, на което ни учи днешния ден, помнейки за великия Божествен дар на благодатта, за необходимостта да измолваме този дар само за това, което има отношение към най-същественото и важно в нашия живот. И нека помним, че, следвайки Господа, подражавайки Му, ние трябва да споделяме с ближните тези дарове, които имаме. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев