ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА СВЕТИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри, днес ние отбелязваме паметта на основателя на монашеството – преподобни Антоний Велики. Преподобни Антоний ни е оставил много съвети относно устройване на монашеския живот, с които той преподал собствения си опит. Неговите наставления могат да бъдат полезни не само за монашестващите, но и за миряните. Нали крайната цел на живота и на едните, и на другите е спасението на душите. Монасите се оттеглят от света не поради това, че презират хората, но от любов към Бога, от стремеж към задълбочено покаяние и молитва.

Прологът ни предлага следващата назидателна притча. Имало трима приятели. Всеки от тях желаел да угоди на Господа в някакъв християнски подвиг. Първият решил: „Аз ще посветя своя живот за примиряване на враждуващи”. Вторият казал: „Аз ще посветя своя живот в грижа за болните”. А третият помислил: „Аз ще се отдалеча в пустинята и ще положа всички сили, за да изцеля своята душа от греха с помощта на Божията благодат”.

След известно време те отново се срещнали. Този, който искал да стане миротворец бил обзет от недоволство и раздразнение: „Колкото и да им говорих, как ли не ги убеждавах, всичко е безполезно! Всеки държи на своето” – споделил той със своите приятели. В ропот и умора от предприетия подвиг пребивавал и този, който се грижил за болните: „Искаш доброто, а се получава обичайното. Никаква благодарност!” – възмущавал се той. Само третият, който се оттеглил от света, бил в спокойно, умиротворено състояние на духа.

„Как ти се удаде да запазиш душевния си мир, нима не си срещал същите скърби и трудности, както и ние?” – учудвали се приятелите. На което той отговорил: „Ако мътната вода постоянно се разклаща, тя така и ще си остане мътна. А в спокойно състояние тинята пада на дъното и отгоре остава чиста вода”.

Разбира се, това не означава, че ние трябва да се отдалечим от външните християнски добродетели, без да примиряваме враждуващите, да не помагаме на страдащите, защото Сам Господ казва в Свещеното Писание: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. … Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат 7:7, 9). И преподобни Антоний Велики пише: пробудил ли се, узнай кой от братята или сестрите боледува и кому е нужна помощ. Но да помогне на другите ще смогне само този, който се справил със своите слабости и страсти, както казвали в древността: +Лекарю, изцели се сам!” (вж. Лука 4:23).

Само това уединение е угодно на Господа, което се извършва от любов к Него и ближния, когато човек, оттегляйки се от суетата на света, се старае да придобие Бога в своето сърце, очиствайки го със сълзи на покаяние и гореща молитва. Именно в това се заключава смисълът на монашеския постриг – с много трудове се достига Царството Божие (ср.: Деян 14:22).

И тук за нас е така назидателен примерът на преподобни Антоний Велики, претърпял в първите години на монашеския живот големи борби и изкушения от дявола. Подобно на Антоний Велики по този път преминали мнозина подвижници – и в първите векове на християнството, и днес.

Господ допуска за подвижниците различни изпитания, включително и заплахи от нечистата сила, та чрез тези трудности духовно да укрепи човека. Бог допуснал за Антоний Велики такава бран, че той изнемогвайки в нея, вече бил готов да падне в униние, когато изведнъж му се явил Господ. „Къде беше Ти, добри Иисусе? Защо не дойде в началото да прекратиш моите страдания?” - извикал Антоний. „Аз бях тук - отговорил му Спасителят, - и чаках, докато не видя твоя подвиг”.

Така чрез житейските обстоятелства и трудности Господ изпитва и нас – нашата вяра и доверие към Него.

На нас също така често ни се налага да се смиряваме, да молим за прошка, но ние се опитваме все пак да настояваме на своята „правота”, да обвиняваме другите, че са ни нас обидили, че не са ни разбрали. Не на това ни учи Христос, но да бъдем кротки по сърце (вж. Мат 11:29). Нужно е да се научим да се смиряваме, ако искаме да бъдем ученици на Спасителя. Да вземем пример от природата как да постъпваме в нашия живот. Когато пада сняг и се натрупва по големите клони, тогава те могат да се счупят под неговата тежест и да изсъхнат. В същото време колкото и сняг да натрупа, това по никакъв начин не наврежда на тънките, гъвкави клонки, които се накланят, по такъв начин се отърсват от снега и продължават да растат.

Така и човекът, смирявайки се пред ближния, оказвайки му почитание, понася неговите теготи и по такъв начин изпълнява закона Христов (ср.: Гал 6:2), става участник в Божията любов. А трябва да започнем от малкото – някъде да премълчим, някъде да подкрепим човека. И виждайки нашето желание да се смирим, Господ ще просвети този човека, ще посочи къде той не бил прав.

Нека се стараем да подражаваме в християнските добродетели на светите подвижници, чийто живот ние представен като пример за духовна борба и победа над себе си. Още веднъж ви поздравявам с празника на преподобни Антоний Велики. По неговите молитви Господ да ни укрепи в носене на християнския подвиг, та ние да достигнем Царството Небесно. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев