СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА ЗАКХЕЯ

Версия за печат

Днес се чете забележителното зачало от Евангелието от Лука, в което се говори за обръщането на Закхей (Лк. 19:1-10). Закхей бил митар, т. е. събирач на налози, казано на съвременен език, данъчен инспектор. Народът не обичал събирачите на данъци, защото те събирали данъци не за своя народ, а за римските окупатори, при това не забравяли и себе си, нерядко събирайки от хората повече, отколкото изисквала римската власт. Затова в очите на народа митарите били предатели, отстъпници, а, значи, и богохулници, големи грешници, чиито грехове, свързани с тяхната работа, се удвоявали още и от греха користолюбие, обирайки своя народ. Навярно, никой в юдейското общество по това време не бил толкова презиран и ненавиждан както митарите.

И ето Господ посещава Йерихон. Заобикаля Го огромна тълпа хора и изведнъж на едно дърво се покачва митарят на име Закхей. Поради своя малък ръст той не може да види Спасителя и се качва, за да Го види. Можем ли да си представим, че сега на дърво ще се покатери някой държавен чиновник? Бихме казали, че той е полудял. Навярно, така гледали и на Закхей, нали той бил важен човек, събирач на данъци, представител на римската власт, и изведнъж се покатерва на дърво, за да види Спасителя.

Ако това било просто любопитство, ние днес не бихме говорили за Закхей, ние просто не бихме знаели неговото име. Но в неговото действие имало нещо велико: Закхей унижил себе си, смирил се пред хората, за да види Спасителя. Ето такава била внезапната вътрешна потребност, такава невероятна сила на привличане към чистотата и светостта, които Христос явил на хората. Закхей се покатерил и Господ пристъпил към него и му казал: „Закхее, слез, Аз днес ще бъда в твоя дом” (вж. Лк.19:5). Това било вече абсолютно предизвикателство към всички: да влезе в дома на предател, на разбойник, крадец, на този, който забогатял за сметка на благополучието на други хора. И само една дума на Спасителя преобразява Закхей. Той изведнъж осъзнава цялата бездна на своето падение, цялата дълбочина на своята заблуда и казва: „Господи, ако съм ощетил някого, ще му въздам четворно” (Лк. 19:8). Това не били прости думи: навярно, Закхей би трябвало да отдаде почти всичко, което имал, за да върне на хората несправедливо отнетото от тях. Но той за миг се решава на тази постъпка и Господ казва, че сега настанало избавление и за дома на Закхей (Лк. 19:9-10).

Това събитие ни учи на твърде много неща. Всеки от нас върши грехове. Колкото по-високо положение заема човек, толкова по-често неговият грях влияе на другите хора. С греховете си ние винаги нараняваме другите, било то колеги по работа или нашето семейство, нашите родители или нашите деца, нашите мъже или нашите жени. Грехът винаги носи на хората скръб, макар понякога да ни се струва, че той е така дълбоко вътре в нас, че никой не може да го види. Това е лъжа – грехът винаги поразява другите; грехът разрушава самия човек, но носи нещастие и на другите хора.

Примерът на Закхей ни учи, че, какъвто и грешник да е всеки от нас, каквато и тежест да лежи на сърцето ни, ние имаме възможност да привлечем към себе си Божията любов и Божията милост. И не е нужно да се катерим по дървета – ние трябва просто да придобием решимостта, която придобил Закхей и да изповядаме пред Бога тази решимост да простим на другите хора, да върнем това, което ние несправедливо сме взели от тях, било то материални ценности или нещо друго, да споделим с хората своя живот, да им отдадем част от самите себе си. И тогава ще чуем забележителните думи, които Господ казал на Закхей, за това, че и върху нас ще се разпростре донесеното от Христос спасение на хората.

Ако пък съумеем в предстоящите дни на Великия пост да поработим над себе си, да проанализираме своя живот, своите постъпки, своите мисли, да се опитаме да ги изправим, тогава даже неголемите наши усилия ще доведат до това да станем по-добри. Нали човек в своя живот никога не стои на едно място; а ако стои, значи, той деградира, става по-лош. Само движението напред означава развитие и умствено (това добре знаят тези, които се учат), и нравствено, и духовно, и материално; само движението напред възвисява човека. Ето дават ни се и такива дни като дните на Великия пост, за да можем, принасяйки покаяние пред Бога, да вземем под контрол своите мисли и постъпки и да се придвижим напред към Господа.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев