ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешната притча ни посочва крайната цел на поста, до която ние трябва да стигнем: ние трябва да стигнем до най-голямо смирение пред Бога.

Господ с днешната притча ни казва: каквото и голямо в живота да сте направили — добри дела, милосърдие, изпълнение на евангелските заповеди, пост, молитва, бдение, любов към храма, милостиня – всичко това в края на краищата, даже добродетелите, може да стане причина за тайна гордост, за превъзнасяне. И тогава всички тези наши трудове се зачеркват, както били зачеркнати у днешния фарисей, който действително бил праведник. И нещо повече, Господ в Евангелието казва: „Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 5:20).

Ние сега с такава лекота се замерваме с фразата: „Ето той бил фарисей!”... Оказва се, според своя живот фарисеите били ревностни хора, те обичали Писанието, те се старали да го изпълняват до йота, до буквата, живеели с вярата на отците, проявявали ревност за поста, за молитвата, за десятъка, за милостинята. Той правилно казва това за себе си: „Господи, благодаря Ти, че правя всичко това”, а после казва: „И благодаря, че не съм такъв като този митар!” (вж. Лк. 18:11-12). Отначало поблагодарил на Бога правилно, а после осъдил човека, и не само осъдил човека, но и целия му живот.

Затова авва Доротей казва: има голяма разлика – да кажеш: „Човекът открадна” или: „Той е крадец”; да кажеш за човека, че той пие или че той е пияница; че той е извършил блудство или че той е блудник. Това е голяма разлика: да осъдиш греха или да осъдиш цялата нагласа на човека, да му поставиш кръст и да му лепнеш клеймо. И ето Господ ни казва: „Вие сега ще се стремите да придобивате добродетелите на поста и молитвата. Но при никакъв случай никога, при никакви обстоятелства вие не трябва да се превъзнасяте над тези хора, които не постят, които не вярват, които са далеч от храма”.

Защо? Понеже ние знаем как трябва да постъпваме и не правим това; а те не знаят, но понякога вършат добри дела и нерядко биват по-добри, по-правдиви, по-милосърдни, по-дружелюбни, отколкото нас. У хора невярващи, но живеещи по закона на своята съвест, ще намериш повече състрадание и другарство, взаимопомощ и дружба. Затова Господ ни предупреждава нищо и никога да не си приписваме. Той казва: „Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лк. 17:10).

Ние трябва да проумеем към какво е насочен нашия труд и каква е неговата цел, каква е целта на нашия християнски живот. Преподобни Исаак Сирин веднъж казал потресаваща по своята дълбочина мисъл: „Бог ни спасява и ни дава благодат не за добродетелите ни и не за трудовете ни, извършвани заради добродетелите. Не за поста, не за молитвата, не за изпълнение на евангелските заповеди, не за милосърдието, не за добротата, не за любовта, не за добрите дела Бог дава благодат и спасение, и не за трудовете, предприети заради това. А дава за произлизащото и произтичащо от тях смирение”. И ако това смирение липсва, тогава човек - и със своето добро дело, и с това, че от време на време прощава, че понякога отстъпва – оказва се, с всичко това той може да се превъзнася над хората и да се облажава от това, че ето той така постъпва. Човек е пропит от гордост.

И Исаак Сирин казва: „По-добре каещ се грешник, отколкото некаещ се праведник”. Това не значи, че ние трябва да се впускаме в произволни грехове, та после да се покаем. Не, той казва, че много по-страшно да бъдеш праведник и да считащ, че не се нуждаеш от покаяние. И ето притчата за митаря и фарисея е за това. Понякога в проповеди ние чуваме: „Да се замислим за себе си: като кой сме ние: като митаря или като фарисея?”. Целият парадокс на нашия живот се заключава в това, че всички ние сме по-лоши от фарисея и по-лоши от митаря, защото не сме нито едното, нито другото. Това би било за нас твърде похвално: фарисей или митар. Фарисеят изпълнявал Божиите заповеди, но при това се гордеел. А ние не изпълняваме заповедите, пръста не си помръдваме, но фарисейската горделивост е във всеки от нас! Митарят бил събирач на данъци. Той безсъвестно и безчестно обирал хората и изтисквал от тях последните сокове, т. е. възползвал се от другите хора. Но той се вразумил и осъдил целия си живот. Ние пък като митаря, се възползваме от другите хора, но при това съвсем не достигаме покаянието на митаря...

Господ в Евангелието често ни напомня да не гледаме греховете на другите хора и казва: „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:3). Защо има трагедии в семейството? Понеже ние сме фарисеи. Ето осъждаме този човек, който е около нас - не жалеем, а осъждаме. А старецът Анатолий Оптински пише: „Пожали и не ще осъдиш”. Трябва да се стараем да бъдем по отношение на другия човек адвокати, а към себе си - прокурори. Но нали ние сме по-горе, ние знаем как да се разпореждаме с финансите, ние имаме повече естетически вкус, ние сме по-образовани, ние във всичко сме повече, повече, повече. Повече от кого? Жената от мъжа, мъжът - от жената. Мъжът с жената не могат да поделят кой от тях е повече от другия! И тогава в семейството се привнася не благодатта, не благословението Божие, а разделение. Понеже всички живеят с този фарисейски дух – с духа на превъзнасянето.

Ние не трябва да осъждаме другите хора, защото не знаем обстоятелствата в техния живот. Ние не сме били на тяхното място. Житейските обстоятелства могат така да се преобърнат, че сам себе си да не можеш да познаеш. Има такава легенда. Веднъж един Ангел се обръща към Бога и казва: „Господи, докога ще търпиш тази твар?” – посочвайки един човек, който ден след ден грешил и никак не се поправял. И тогава Бог направил така, че този Ангел се въплътил и започнал да живее подобен живот. И съгрешил два пъти повече. И тогава Господ му казва: „Добре ти е да съдиш отгоре. Когато ти сам бъдеш там долу, тогава е неизвестно как сам ще започнеш да постъпваш. Така и ние.

Нека в този ден да се настроим за духовен живот, да се настроим на христоподражателно смирение. Понеже преподобните оптински старци са ни дали този духовен девиз – измолили са го, изстрадали са го със своя опит са ни го подарили - те често повтаряли: „Има ли смирение – всичко има. Няма ли смирение – нищо няма”. Да даде Бог да имаме това смирение, и тогава ние по Божията милост (само по Божията милост, а не според делата, не според добродетелите) и само със смирение ще се спасим и ще наследим вечния живот. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев