КОГА СЕ СРЕЩАМЕ С БОГА? СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! На празника Сретение Господне ние говорим за срещата на Пресвета Богородица и Младенеца Христос Спасителя с праведния Симеон и с пророчица Анна.

Тази среща в Йерусалимския храм не била случайна. Храмът винаги бил посещаван от множество народ. Не знаем колко – десетки или стотици, а може би, и повече. Тези хора идвали тук, за да се помолят, да принесат жертва или просто да поговорят, защото храмът бил най-важното място за юдейския народ. Но… никаква среща не се състояла за мнозина от тях. Това била неслучайна среща на неслучайни хора!

Праведният Симеон и пророчица Анна през целия си дълъг живот живели в благочестие, чистота и молитва. Тяхното душевно състояние било такова, че те могли да се срещнат с Христос и Неговата Пречиста Майка, за разлика от всички останали, включително, може би, първосвещеника и свещениците, левитите и огромното количество поклонници. Срещата с Бога – това е особено състояние на душата.

Но кога, как и при какви условия човек може да се срещне с Бога? Най-напред – в молитвата. Ако молитвата е искрена, сърдечна, покайна, ако тази молитва преобръща сърцето, значи в момента на тази съкрушена и гореща молитва състоянието на душата става такова, че Бог може да се докосне до нея. Понеже подобното, както казвали древните, се познава от подобно, и „в лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха” (Прем. 1:4).

Но само в молитвата ли се извършва тази Среща? Понякога с човека се случва удивителна вътрешна промяна от съзерцаването красотата на околния свят, от съзерцаването хармонията на битието, от четене на духовна литература…

Обаче нашата среща с Господа става по напълно особен начин в момента на светата Евхаристия, когато с покайно сърце, с чисти помисли, примирени със заобикалящите ни хора, особено с тези, с които сме били в конфликти, ние пристъпваме към Светата Чаша и чувстваме как Божията благодат – не самовнушението, не пеенето на хора, не външната красота, но невидимата Божествена сила – се докосва до нашето сърце.

Обаче далеч не винаги ние се удостояваме с тази важна среща… Макар до края на нашите земни дни Господ да ни дава възможност да устроим своя живот по такъв начин, че да бъдем способни да Го срещнем не само мимолетно в този земен живот, но и във вечността.

Нека в този голям празник Сретение Господне особено да се молим на Господа и да се укрепяваме в мисълта, че само с изменение на своя вътрешен живот ние можем да се удостоим с дългоочакваната среща с Христос!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев