СЛОВО В НЕДЕЛЯ ВТОРА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е втората неделя на Великия пост. В този ден ние възпоменаваме великия светец - Солунския архиепископ Григорий, живял във Византия през XIV век. Светителят се прославил със своята способност да защитава православната вяра – да я защитава интелектуално от тези, които, използвайки някое логически построения и знания, се опитали да я изопачат, да привнесат в православната вяра нещо, което могло да отслаби нейното въздействие върху съзнанието и духовния живот на хората.

Свети Григорий защитил учението на Църквата за това, че човек се спасява със силата на Божествената благодат или Божествената енергия. Той показал, че това не е тварна енергия, че тя не се получава по пътя на превръщане на други материални енергии. Това не е енергия на ума или физическа сила, не е резултат от нравствени усилия – това е енергия Божествена, изхождаща от Самия Господ и Спасител.

Сред творенията, които ни е оставил свети Григорий, с особена любов от руските православни хора винаги са се ползвали неговите проповеди - омилии, които, може би, не в пълнота, но са достигнали до наше време. Една от тези проповеди се отнася именно за днешния ден.

На Литургията ние четохме Евангелието за изцелението на разслабления (Мк. 2:1-12). До дома, където проповядвал Спасителят, четирима човека донесли на носилка парализиран, но заради множеството хора не смогнали да влязат вътре. Тогава те се качили на покрива, разкрили го (на Изток покривите са плоски и се правят от глина) и спуснали носилката с нещастника направо в дома. И Господ, виждайки вярата на тези хора, изцелил разслабления.

Коментирайки тази евангелска история, свети Григорий Палама казва, че всеки човек, предаващ се на наслаждения, е духовно разслаблен. Всъщност, ние можем да възприемаме разслаблеността не само в материален аспект. Ние говорим не само за физическото разслабване като резултат от болест, но и за духовното разслабване, за духовната парализа като неспособност на човека да се концентрира върху своя вътрешен живот и да преодолява вътрешните проблеми. По думите на свети Григорий, така става, когато човек се предава на наслаждения.

Наслаждение, услада, сладост е това, което е вкусно, приятно, това, което доставя удоволствие. И ако целият живот на човека е насочен към получаване на удоволствие, на потребление на някоя услада в прекия или преносния смисъл на думата, тогава става духовно разслабване. Човек престава да мисли за своя вътрешен живот, той престава да концентрира мисълта си върху главното, да контролира своите постъпки и дела, той започва да живее по инерция, която се определя от стремежа към наслаждение.

Действително, човек, загубил духовното измерение на своя живот, губи своята свобода и става играчка на страстите и инстинктите. Неговият живот вече не може да се нарече в пълна степен живот на разумен човек. Но ако по-внимателно се отнасяме към всичко, което сега ни заобикаля, - към информацията, която получаваме, към идеалите и ценностите, които ни се натрапват посредством рекламите, филмите, телевизионните предавания, социалните мрежи, парализиращи съзнанието на нашата младеж, - ние ще видим, че всичко това е насочено към формиране на устойчив навик да се стремим само към едно - към услада на себе си.

Опитайте внимателно да проанализирате целия обем от информация, която ние получаваме. Тя е насочена към формиране на човек, лишен от всякакъв вътрешен живот, от всяка способност да се концентрира, да мобилизира своите сили. Ние знаем, че физически разслабленият е неспособен да се труди, неспособен да постига поставените цели. Може ли да си представим разслаблен спортист? Той не само няма да спечели, но и до финала няма да достигне, някъде по трасето ще падне: дъх не му достига, мишците са разслаблени, воля няма… Същото става и в духовния живот. Ако човек е духовно разслаблен, значи, той не е в състояние да постигне никакви цели, не само нравствени, но и всички тези, които той си поставя в живота.

Размишлявайки на темата на евангелското четиво за разслабления, свети Григорий говори, че за изцелението са нужни помощници, нали разслабления бил донесен от четирима, а после изброява тези четирима.

Първият и най-важен помощник – това е осъзнаването на греховността и погрешността на своя житейски път. Ако това осъзнаване не се случва, тогава и концентрацията върху важните цели на вътрешния духовен живот няма да се удаде. Вторият помощник – това е изповедта, това е разкаянието за своите грехове. Нали е малко да осъзнаем греховете - нужно е да се избавим от тях. Третият помощник – това е твърдото обещание действително да се избавим от своите слабости. А четвъртият помощник – това е молитвата, без която нищо не се получава. По такъв начин, светителят, който учил за нетварната Божествена енергия, спасяваща човека, казва, че е необходимо да предприемем нещо от наша страна тази енергия да ни помогне да достигнем поставената цел.

Но ето какво още мъдро забелязва свети Григорий: недостатъчно било просто да донесат болния. Трябвало да измислят как да влязат вътре. Заради тълпата било невъзможно да направят това, но четиримата смело се покачили на покрива и го разкрили. Светителят сравнява покрива, за който се разказва в Евангелието, с висшето ниво на човешката личност – с разума и мислите. Нищо не ще се получи, ние ще си останем вън от спасителното място, където можем да се удостоим с Божие чудо, ако сами - а без нас това никой не може да направи - не очистим своите мисли, не се освободим от предразсъдъците и стереотипите, от натрапваните ни греховни, суетни, гибелни идеали.

Да погледнем с нов поглед на живота, който ни заобикаля. Да определим своите цели и ценности. Ето тогава ние ще осъзнаем и своите грехове, тогава ще има истинска изповед, тогава обещанието да не грешим повече ще бъде твърдо, тогава молитвата ни ще бъде силна.

На всичко това ни учи свети Григорий Палама, Солунският архиепископ, чиято памет празнуваме днес. В далечния XIV век светителят със своето проникновено боговдъхновено богословие помогнал на византийците да се избавят от много заблуди. Да даде Бог и на нас неговите слова да помогнат да открием тайната на човешкото благополучие и щастие, тъждествено на това, което ние наричаме спасение на душите ни. Господ да ни помага. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев