ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА (Благовещение на Пресвета Богородица)

Версия за печат

Още от названието на празника Благовещение е видно, че той е свързан с получаване на някаква блага вест. Това била вестта, че при нас, бедните, на земята ще слезе Синът Божи, Господ Иисус Христос. Че Той ще направи всичко необходимо за нашето спасение, ще ни озари със светлината на истината и ще ни посочи пътя към вечния живот. Че Той ще вземе върху Си нашите грехове и ще ги заличи със Своите страдания; ще се спусне в гроба и със Своето Възкресение ще съкруши портите на ада, за да ни отвори пътя към Царството Небесно.

Ето колко радости и надежди ни е донесъл този ден! Припомнете си всички радостни вести, каквито можем да получим от някого и всички те ще се окажат малки и незначителни в сравнение с тези. Радостен бива денят, в който лекарят ще каже на страдащия от тежка болест и загубил надежда: „Успокойте се, случи се благоприятна промяна с вашия недъг и вие непременно ще оздравеете”. На нас сега ни е казано много повече, защото е казано, че не само всички болести на тялото и душата, от които е страдал безнадеждно целият човешки род, ще изчезнат, накрая, завинаги, но че и самата смърт ще бъде победена и унищожена!

Радостен е денят, когато намиращите се в обсада от неприятели и доведени до изнемога узнаят, че врагът, обсадил техния град, е загубил сила, че той е прогонен и разпръснат. Сега на всички нас е възвестено повече, защото е възвестено, че древният и непримирим наш враг, изгонил ни с измама от рая и с всички сили завличащ ни в ада, е поразен и свързан, че сега той няма над нас никаква власт, така че всеки от вярващите може да го стъпче.

Достойно и праведно този ден се нарича Благовещение! Обаче, радвайки се и прославяйки Господа за великата Му и безпределна милост, да не забравяме, че благата вест достига своята цел, когато, получили я, хората устройват своя живот, съобразно с нея.

Колкото и да уведомявате блуждаещия по чужди домове и страни син, че той е получил прошка от баща си, но, ако този син не остави своето блуждаене, не отиде при баща си и не започне да се държи по подобаващ начин, блага вест ще остане без последствия и няма да го направи щастлив.

Колкото и да обнадеждавате отчаяния болен, че тежкия недъг може да бъде излекуван, че смъртната опасност е отминала, но, ако той не ви послуша и не започне да прави всичко необходимо за своето оздравяване, а напротив се предава на зловредно невъздържание, благата вест за изцелението ще остане безплодна и болестта ще се завърне със смъртна угроза.

Същото е и с благата вест достигнала сега до нас. Всичко - и слизането на земята на Сина Божи и Неговото въчеловечаване, смърт и Възкресение заради нас – всичко това ще остане напразно, ако ние не оставим своя греховен живот и не започнем да постъпваме, както изисква новото, велико и свято наше предназначение.

Да се постараем да узнаем какво изисква от нас благата вест и какво трябва да правим за нашето спасение. Да изпълним после всичко изискуемо, та по такъв начин благата вест да се превърне в благо дело! Тогава – и само тогава – този велик ден наистина ще бъде за нас ден на Благовещението! Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев