СЛОВО В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЕЛИКИ ВТОРНИК

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Вторник на Страстната седмица се посвещава на темата за съда. Господ, идвайки в Йерусалим, произнесъл много важни думи, обръщайки се към апостолите и към всички, които Го слушали. На втория ден от пребиваването в Светия град Той говорел за последният Божи съд, с който приключва човешката история, когато ще бъде явена окончателната справедливост, окончателната правда. Това е съд, който не може да бъде избегнат и това е съд, който не може да греши. Всеки от нас ще застане пред Бога на този съд и действията, и мислите на всекиго ще станат явни. Невъзможно е да се скрие нищо от това, което ни сме направили и даже, което сме помислили – всичко ще излезе наяве. И Божествената присъда ще бъде абсолютно справедлива.

За да могат хората да се подготвят за този съд - нали участието във всеки съд изисква подготовка, а в Божествения особено, - Господ ни дава нещо като инструкция какво трябва направим, за да бъдем оправдани на съда. От множеството дела, с които ние се занимаваме, от множеството мисли, които ни посещават, Той отделя най-главните, защото никаква човешка памет не може да удържи всичко, което е станало с веси през живота му, не може да удържи всички мисли, добри или лоши. Даже когато идваме на изповед и се стараем да се покаем за нашите съгрешения, няма гаранция, че ние всичко помним и за всичко се разкайваме. Точно същото ще бъде и на Страшния Божи съд. И Господ ни помага да разберем какво ще бъде тогава най-главното за нас, какви наши дела и мисли ще ни помогнат да чуем оправдателна присъда.

Всичко е много просто: човек не ще бъде оправдан нито заради своето високо положение в обществото, нито заради своите материални възможности, нито заради своята сила и могъщество, - защото всичко това вече няма да съществува. В притчите, които Господ произнесъл на втория ден от пребиваването в Йерусалим, той разкрива какво ще бъде предмет на разбирателство на Страшния съд, за какво ще бъдем осъдени и какво ще ни помогне да се оправдаем. Той действително наистина ни предава инструкция: постъпвайте така и ще бъдете оправдани.

И колко малко трябва да направим, удивително малко! Ако видиш гладен – нахрани го, ако видиш жаден - дай му да пие, голия облечи, странника приеми, ако някой е болен – навести го, страда ли в тъмница – посети го. Разбира се, може да правим и други добри дела, Господ не ни ограничава в това, но Той привежда примери за най- важното в живота: вършете добро, а ако не, тогава вашите греховни постъпки няма да бъдат простени на последния Божи съд.

Ние не знаем какво ще бъде там, в другия живот, то е скрито от нас, но на Господ било угодно да ни каже за най-важното, за да не бъдем в неведение, за да застанем пред Него с разбиране за това какви изисквания ще предяви Той към нас, за да получим оправдание на Неговия съд.

Вторник на Страстната седмица – това е голям ден. Той ни помага да се замислим за най-главното, за това какво по себе си представлява нашия живот, да се запитаме: а какъв е обемът на доброто в моя живот, с какво се занимавам от сутрин до вечер, колко добри дела извършвам в своя график за деня? И ако ние безпристрастно се взрем в самите себе си, тогава ще се ужасим: ние почти не вършим добри дела. Ако някой нещо прави, то е във връзка с едно или друго - слава Богу! Но така, съвсем доброволно, без всякаква награда?!

Никакви други пропуски в Царството Божие не съществуват, има само една възможност да влезем в Божието Царство – това е да вършим добро по време на нашия земен живот. И Господ да ни помага в това! Уповаваме се на Неговата милост, на Неговата благодат, на силата, с която Той е способен да разтопи с топлината на Своята благодат и Своята любов и най-коравото сърце, и най-хладния разум, за да получим възможност искрено, от все сърце, да вършим дела на милосърдие и добро. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев