В името на Отца и Сина и Светия Дух! В понеделник и вторник от Страстната седмица ние възпоменаваме събитията, предшестващи страданията на Господа. Ние си припомняме Неговото пребиваване в Йерусалим, когато Той, обръщайки се към хората, които Го слушали, към учениците Си, говорел за най-важното, нали думите на Спасителя в тези дни обобщавали цялата Негова мисия, цялата Му проповед.
За какво говорил Господ в тези два дни, на прага на Своите страдания? Понеделник бил посветен на изобличаването на лицемерието (вж. Мат. 21:18-43). Той привел пример със смоковницата, която, имайки красиви листа, нямала плодове, и я проклел. А после Той страшно изобличил фарисеите, претендиращи за духовно лидерство в своя народ. Главен аргумент за фарисеите било тяхното лично благочестие, макар всъщност нямало никакво благочестие. Външният образ на фарисеите бил дотолкова убедителен, че много хора ги почитали като наставници, учени мъже, изпадайки с това в дълбоко изкушение, в съблазън, в погибел. Господ съзнавал колко е опасно духовното лидерство на фарисеите за юдейския народ. Той съзнавал, че лицемер не може да казва истината, а ако я казва, сам в не вярва в нея, защото живее не според правдата. Думите на Спасителя били необикновено образни, силни, убедителни, - Той сравнил фарисеите с гробници, които външно са поукрасени и изглеждат красиво, а вътре са пълни с тление и всякаква нечистота (Мат. 22:15-23:39).
А после Господ преминава към темата за съда (Мат. 24:3-35). И възниква въпросът: а случайно ли са се оказали свързани двете теми – изобличаване на лицемерието и проповед за бъдещия Божи съд? Напълно очевидно е , че не е случайно, защото лицемерие е най-опасният грях. Има заблуди, които, ако човек ги следва, не само ще погине, но и ще въвлече в погибел другите. Какво пък става с лицемерния човек? Той изрича думи, в които не вярва. Той се представя такъв, какъвто в действителност не е.
Именно така постъпвали фарисеите. Следвайки, изглежда, дребните предписания на закона, по своето вътрешно състояние те били далеч от истинското му изпълняване. Те „правели големи полите на дрехите си”, както казва Господ, за да председателстват в събранията, за да бъдат първи, за да бъдат във властта.
Защо лицемерието е така опасно за духовния живот? А ето защо. Господ не ни призовава да се откриваме пред всеки, с който се срещаме, познат или непознат. Той не ни призовава да разкриваме душата си пред всеки човек, Той не ни призовава към публично покаяние. Всеки има някакви съкровени мисли, желания, постъпки, нерядко греховни, и да ги открие – значи да отслаби своите позиции в отношенията с другите хора. Господ, съзнавайки наличието на тази опасност, не ни призовава да изповядваме своите грехове пред всички. Не настоява и Църквата, с изключение на епохата на гоненията, когато хора, съблазнили се от обещанията на езичниците или побояли се от мъчения и смърт, отпадали от Църквата, а после се завръщали. Тогава те, след продължителна епитимия, т. е. отлъчване от причастие, влизали в събранието на верните и принасяли покаяние. А доколкото техният грях бил публичен, публично било и покаянието. Но това не се разпростира върху практиката за изповядване на греховете, които не са публични. У всеки човек има нещо, което той не е готов да разкрие, но това не е лицемерие, ако човек, съзнавайки своята греховност, не се опитва да убеди другите в собствената святост.
Но ако човек иска да се представи за благочестив, или, казано на светски език, порядъчен, честен, всъщност не е такъв, тогава такова поведение е лицемерие. Понеже основа на лицемерието е лъжата, а баща на лъжата е дяволът (вж. Ин. 8:44). Всякаква лъжа е опасна. Лъжливите думи могат да съблазнят. Но повече от всичко съблазняват ближния не с думи, а с дела. И ако външно ние изглеждаме благочестиви, добри, порядъчни, ако се опитваме да убедим в това другите, без да сме такива, тогава извършваме голям грях, съблазнявайки другия. А в Евангелието е казано: по-добре е да надянат воденичен камък на шията на човека, който съблазнява, и да го хвърлят в морската дълбочина (Мат. 18:6), - защото той почти няма шансове за спасение.За да даде, макар и някакъв шанс, Господ разказва за Страшния съд в две притчи, които вие днес чухте (Мат. 24:36-26:2), - това е притчата за десетте девици и притчата за талантите. Накрая, Той направо говори за това, което ще бъде изискано на страшния и справедлив Божи съд, - за добродетелите, без които няма да има оправдание.
Господ не просто изобличил лицемерите, - Той им отправил предизвикателства, Той смъкнал маските им. А ние знаем какво става, когато някой говори истината, опасна за имащите власт и пари. Нерядко прякото противопоставяне завършва трагично. Господ разобличил тези, които не просто искали да бъдат във властта, но се стремели да властват над умовете и душите на хората. Последствията били незабавни. Никой не простил сравняването на фарисеите с поукрасени гробници. Никой не забравил думите на Спасителя, изгарящи съвестта и свеждащи до нула целия патос на фарисейството, цялата им аргументация, целия им авторитет. Затова вече в сряда, обръщайки се към учениците, Той казва: след два дни ще бъде Пасха и Син Човечески ще бъде предаден в ръцете на грешници.
Господ всичко знаел и затова неслучайно в тези дни говорил за най-главното. И ние, повтаряйки тези думи в навечерието на Пасха, трябва да вникнем в техния смисъл. Лицемерието се прокрадва в нашия живот, в нашите мисли, в нашите чувства, в практиката на нашето общуване, както тихо пропълзява змия, за да ужили. Това е опасно поведение, опасен начин на живот, особено ако е свързан с духовната сфера на човешкото бития. Най-гадното и отвратително, което може да бъде - това е лицемерието в църковната кошара.
Затова ние всички днес трябва да помислим върху темата на притчите Господни, върху темата за Неговата гореща проповед за лицемерието - и светските началници, и техните подчинени, и духовните ръководители, и паството. Грехът на лицемерието е способен да зарази душата на всеки човека. Но именно, за да остане в нас надежда за спасение, ние чухме в тези два първи дни на Страстната седмица дивните думи на Господа и Спасителя за греха на лицемерието и за правдата на последния Божи съд. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев


