СЛОВО НА ВЕЛИКА СРЯДА

Версия за печат

Братя и сестри, приветствам ви с преполовяването на дните на Страстната седмица. Дни особени, дни, свързани с припомняне на Свещената Истории на нашата Църква, с възпоменаването на отиването на Господа към Неговите кръстни страдания, страшни и ужасни, но спасителни за нас. Ние заедно със светите евангелисти чрез страниците на Свещеното Писание вървим след нашия Господ и Спасител.

Ето и днес в евангелското повествование ние чухме как Господ влязъл в дома на Симона Прокажения и как жената-блудница, която, безусловно, сред множеството народ, намиращ се в града, видяла Господа, слушала Неговите думи слова, била свидетелка на чудесата, узнала за това, което Господ извършил досега, имайки възможност да влезе в дома на този болен човек, със своите последни пари купила скъпоценното миро, дошла и го изляла върху главата на Спасителя. И Господ казал, че това събитие – подготвянето му за кръстните страдания и смърт – ще се възпоменава винаги в Църквата.

И то действително се възпоменава. Ние възпоменаваме това събитие в контекст с друг човек, който също вървял редом с Господа и Спасителя, слушал Неговите Божествени слова, бил свидетел на много чудесни знамения, които сътворил Господ, изцелявайки болни и възкресявайки мъртви, но който в живота си имал друг приоритет – не служение на Бога, а служение на мамона, служение на богатството.

Ние, разбира се, схващаме за кого става дума. Става дума за един от учениците на Спасителя, един от дванадесетте, един от най-близките – за Юда Искариот. Този, който тайно имал ковчеже, където трупал парите, които вземал от другите хора, този човек с нечиста съвест, крадец, сребролюбец изобличава жената, която отдала за Господа последното, което имала: „По-добре би било да се продаде това миро и парите да се раздадат на бедните”. Кой би казал това, ако не Юда! Понеже заради такава безумна, безразсъдна любов към парите, към богатството, той се решил на най-гадното и противно, което може да бъде в историята на човечеството – на предателство.

Кого предал? Своя Учител, от Когото се поучавал, с Който бил редом, с Когото споделял трапезата. Предал Го! За какво? За дребни пари, за грошове. Страшно ни става от това, за каква нищожна цена било направено това, било извършено това престъпление. Разбира се, не с пари може да се измери Спасителя и Неговия земен живот. Той се измерва съвършено с друго, не с тридесет сребърника. Ние се ужасяваме от това събитие. Ужасяваме се дотолкова, че Църквата е установила срядата за ден на предателството на Спасителя от Юда – ден постен, ден скръбен, ден за това възпоменание в течение на цялата година, така, както и денят на Неговите кръстни страдания, и в този ден ни напомня колко е важно да не се съблазняваме с ума и сърцето, да не се привързваме към нещо несъществено, ненужно, тленно.
Ако ние се вгледаме внимателно и честно в своя живот, аз мисля, че на всички ще ни стане страшно от това, че грехът на сребролюбието е повсеместно разпространен в него. Всичко се измерва с пари: и човешкото благополучие и неговото положение, и власт, и изборност и даже самия живот. Ние ставаме свидетели как заради някакви си хартийки, заради парични знаци могат да убият човека за едното нищо. Какво е това? Това е грехът на сребролюбието. Естествено за нашия живот явление, но не естествено в Божиите очи, е станало користолюбието, което у нас сега наричат корупция. Изглежда е възможно да подкупиш всеки човек и хората се възползват от това. Нали това също е част от греха на Юда. Но подкупвайки днес, за да получиш място или положение в живота, утре ще има друга крачка. Този човек ще дава пари, за да убият друг човек.

Днес Господ ни открива голяма тайна, тайната на милосърдието, тайната на милостта. Той говори днес от страниците на Свещеното Писание, обръщайки се към всеки от нас, към нашето Отечество – не поставяйте парите в основата на своя живот, резултатът ще бъде печален. Това не значи, че човек трябва съвсем да се откаже от тях. Господ ни дава толкова, колкото е нужно за нашето препитание и поддържане на нашия живот. Но не трябва да свързваме своя живот с този презрян метал, не трябва с него да измерваме човешките чувства, не трябва с него да измерваме човешкия живот, нашето човдешко достойнство.

Църквата ни напомня в дните на Страстната седмица: бойте се от сребролюбието, бойте се от греховете, свързани с него, бойте се от това, че вие се привързвате към парите. Не се бойте да отдавате, ръката на даващия не оскъдява. Неслучайно Господ и Светата Църква ни говорят за това в дните на Страстната седмица. Твърде изтънчен, твърде пагубен и твърде разлагащ нашата душа е този грях – грехът, който с тънка полупроницаема ципа отделя от греха на предателството.

И днес, спомняйки си страшният Юдин грях, нека се отдалечим, приятели мои, от това да имаме за смисъл на своя живот парите. Нека гледаме на тях като на нещо напълно естествено: дал ли Бог – слава Богу, няма ли – утре ще даде. Това съвсем не значи, че не е нужно да се трудим. Това съвсем не значи, че не е нужно да се грижим за препитанието и благополучието на своето семейство. Не. Но не трябва да живеем така, че тези хартийки да ни затварят окото за околния свят. За това днес ни напомня светата Църква. И да ни даде Бог сили да не се съблазняваме нито със сърцето, нито с ума и да не заставаме на този път, по който вървял лукавият ученик на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев