ПРОПОВЕД НА ЛИТУРГИЯТА НА ВЕЛИКА СЪБОТА

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Днес е ден за благоговейно мълчание. „Да мълчи всяка плът човешка и да стои със страх и трепет!” Такива думи слушаме сега вместо обичайната Херувимска песен.

Но не можем да кажем, че сме провели този ден в тишина. И вчера вечерта, и днес в храма ни се предлагат множество думи. Днес е една от най-дългите литургии в годината, изпълнена с множество текстове.

Как да съвместим призива към мълчание и такова наситено със смисли богослужение?

Ние живеем в свят, изпълнен с много думи: правдиви и лъжливи, искрени и фалшиви. И важно е, сред пустия шум да прозвучи Словото, да прозвучи Божия глас, гласът на Бога-Слово.

Затова нашите многочасови богослужения и нашите беседи за Бога са това, което изпълва със смисъл нашето мълчание.

Това множество свещени думи е необходимо, за да обезвреди другите думи, калният поток леещ се в главата ни. За да не ни сроди нашето мълчание с безсловесните животни, а да станем съпричастни на Тайната на Възкресението.

Литургията на Велика събота, която ние сега извършваме, това не е само преддверие на Пасхата, но и самата Пасха. Именно сега, пеещи възкресните стихири и облекли светли одежди, ние започваме пасхалното тържество.

Но неу го започваме с благоговейна тишина, пронизваща думите на песнопенията, в смирение прекланяйки се пред Тайната на Възкресението. И само, защото обикновено ние мислим празника на Христовото Възкресение в категориите на гръмко веселие и разговяване след дългия пост, докато не видим тази Светлина и Радост, изхождащи от Светия Гроб.

В този Гроб е не мъртвец, а Тайна. Тайната на потъпкването на смъртта, а заедно с нея и на тържествуващото в нашия свят безсрамие на силата, наглостта и безпардонността. Всичко това се заличава от смирението и кротостта на Бога, предал Себе Си доброволно на смърт.

Проливайки Своята кръв, Той ни е изкупил от робството на греха и смъртта, „разрушил самотата на нашите сълзи, влязъл във всички наши страдания и тревоги”, споделил нашата смърт, дошъл ни на помощ (Блажени Августин).

Смъртта няма власт над Христос, а ако сме с Христос, тогава и в нашия живот няма място страхът от смъртта.

С какво можем да се отблагодарим на Бога?

“Считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога”, - дава ни днес добър съвет апостол Павел (Рим. 6:3-11).

Иска ни се да живеем така. Заради това и сме се съединили с Бога в Тайнството Кръщение. Заради освобождението от робството на греха ние идваме и в храма, опитваме се да спазваме заповедите Христови.

Но… Засега ние сме слаби. И още много се боим. И грехът още царства в нас. Но днес вече ние можем да изгоним от живота си унинието с радостта за възкръсналия Христос. Днес вече можем да видим наоколо не смътни сенки и контури, а ясно видими в светлината на Възкресението хора - нашите ближни, помагайки им, ние помагаме на себе си да живеем за Бога.

Нека не униваме, виждайки колко малко сме готови за приемането на Пасхата. Нали Христос ни ободрява днес и винаги: „Радвайте се, не бойте се! … Аз съм с вас до свършека на света” (вж. Мат. 28:1-20). Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев