ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА СВЕТИТЕ ЖЕНИ-МИРОНОСИЦИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние честваме паметта на светите жени-мироносици: Мария Магдалина, Мария Клеопова, Саломия, Йоана, Марта и Мария, Сусана и други. Те отишли при гроба на Спасителя, за да Му отдадат последна почит. Дошли във време, когато било много опасно, защото юдеите все още били готови да убият всеки, който следвал Христос. Даже апостолите се криели на едно място.

Жените-мироносици по порива на сърцето си вървели в тово опасно време към гроба. Те знаели, че ще ги посрещне стражата, че камъкът, закриващ пещерата, бил голям и че не било по силите им да го отвалят. Вярата и любовта им допринесли за тяхната решительност.

Жените били възнаградени за това, като първи узнали благата радостна вест, че Христос е възкръснал. С тази радост те отишли при апостолите, които отначало не повярвали на казаното. Думите на мироносиците били приети едва ли не като лъжа. Въпреки това, ние сега говорим за подвига на тези жени, нали всички сили на поднебесната злоба били победени от любовта. С тази решителност, която се ражда в любвеобилните, мирни, добри сърца.

Ние днес с вас можем да видим как любовта побеждава. Ние открито говорим в храма за това евангелско събитие, ние открито можем да проповядваме Христа. Можем ли да кажем, че светът се е изменил? Може би, той е станал по-добър? Или любовта е нараснала и приемат Христос? Навярно, няма да кажем това. Може би, злото е станало по-малко? И това не можем да твърдим. Може би, светът е станал по-веротърпим? И това е малко вероятно, като виждаме колко християни и досега биват избивани. Може би, светът е станал по-мъдър? И това не можем утвърдително да кажем.

Така, братя и сестри, навярно, днес светът е станал просто по-хитър. Нали първите векове на християнството показали, че неприкритото озлобено преследване на вярата не довежда до нищо. Напротив, християнството се утвърждава и възраства. Последвалите векове след Възкресение Христовосъщо показали именно това. Затова поднебесните сили на злобата изменили тактиката.

Сега умовете на хората се вълнуват по най-различни поводи. Било то политически възгледи, национална вражда. Всичко, каквото и да е, сега се влага в нашите умове и сърца, само да ни отвлече от най-главното: от Христа и от любовта. Ние виждаме как брат върви срещу брата, народ срещу народ, междуособна война, а и гражданска – какво ли само няма. Всичко това говори, че светът не се е изменил, злото никъде не е изчезнало, то е тук, около нас.

Но в същото време нашето сърце подсказва, че и Христос никъде не еотишъл, Той също е около нас. Точно може да кажем,че въпреки всички тези перипетии, въпреки, че злото се старае да победи, то ще бъде победено. Христос вече е победил смъртта, вече е показал, че Бог е Властелинът на този свят.

Ние днес стоим тук, имайки пред очите и тези жени, които току-що са видели, че злото побеждава. Но те отивали,въпреки това, от любов към Господа. Така братя и сестри, и ние трябва,въпреки че видимо наблюдаваме победата на злото, със своите сърца да се стремим към Господу, защото любовта все едно ще победи. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев