ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри в този неделен ден Светата Църква ни припомня за разслабления човек. Така Църквата нарича тази болест, но що за болест е в точност никой не може да каже, защото медицината по това време не била толкова силна, както е развита в съвременния свят. Известно е само едно, че този човек не можел да ходи  в продължение на 38 години, за тези времена това било практически цял живот, защото вече на 35 години човек се считал за навлязъл в дълбока старост. И ето цял живот този човек лежал там, и нямал никого, който би  могъл да го спусне в къпалнята, когато ангел Господен раздвижвал там водата. Господ Иисус Христос знаел колко огромно и безмерно било търпението на този страдалец, знаел колко несъкрушима била неговата надежда на Божията милост. Аз мога да предположа, че ние не бихме имали толкова търпение и смирение, нашата надежда би угаснала твърде бързо. Да лежиш 38 години и да вярваш, че милостта и помощта Божия не ще те остави - за мнозина този факт изглежда нереален.  А той търпял, той продължавал да се надява, защото сърцето му било кротко и смирено. Ето ви ярък пример за истински стълп на вярата. А ние  желаем всичко и веднага, нашите прошения и молитви тозчас да се изпълнят, без да предполагаме, че Бог по-добре от нас знае какво е за нас полезно и кога да ни подаде утешение. Ние се окайваме,  назричайки себе си нещастни и като че ли невинно страдащи цял живот, негодуваме, че животът изисква от нас напрежение, усилия, грижи и непосилен труд.  И забравяме за най-главното, че чрез понасяне на скърби и телесни страдания Господ лекува нашата душа, подготвяъкия за бъдещия живот, научава ни на смирение и  упование на Неговата милост. Посещението със скърби ясно свидетелства, че Господ в същото време ни е обърнал особено внимание.  Ние с вас трябва да признаем, че сме разслаблени - разслабленни и телесно и душевно. Обърнете внимание, че след изцелението  Господ казва на разслабления „недей греши повече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Ин. 5:14). От тези думи е видно, че между болестта и греха съществува тясна връзка. Адам и Ева били здрави и телесно и душевно до грехопадението, а след извършване на греха последвали болести. Затова както всяко нарушение на закона, както в телесната област, така и в нравствената област, влече след себе си разстройство на природата  и се съпровожда с болести. Знаейки тази истина, нека се стараем да избягваме греха като причина за разрушаване на нашата душевна и телесна природа, а скърбите да приемаме като велики учители, които ни учат на търпение и смирение. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев