ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА СВЕТИ ДУХ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Когато говорим за Светия Дух, подразбираме нещо невеществено, невидимо, каквото Той, разбира се, и се явява. Но не всички са способни на толкова възвишено отношение към това, което не проявява себе си отчетливо в този свят. У някои възниква изкушение да считат Светия Дух за някаква абстракция, нещо неважно, да се отнасят към Него не като към Бог, без дължимото уважение и поклонение.

Практическите последствия от такова отношение към Бога са известни. Всеки от нас има познати, които казват: „Ние на църква не ходим, защото Бог е невидим, Той е у нас в душата, защото Дух Свети навсякъде диша, всички освещава, значи и нас също! Защо ни е да ходим на църква?”

Да, Духът диша навсякъде. Но значи ли това, че Църквата не е нужна? Разбира се, не!

Да, Дух Свети е невидим и безплътен. Но това е огнепалеща сила, това е сила, която вдъхновява всеки, който се стреми да живее според Божиите заповеди и поразява лекомислените хора, пристъпващи към Него без дължимото почитание.

И днес в евангелското четиво ние с вас слушаме думи, които ни предпазват от такова лекомислено отношение към Светия Дух, към Църквата, като съобщество от християни, и към Божия храм, като към особен Дом за молитва. Ние слушаме за важността на Църквата, съзиждана от Светия Дух, за особеното служение на духовенството, за значимост на общата, храмова молитва и църковните Тайнства: „Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:18-20).

Впрочем, скъпи братя и сестри, нека не се смущаваме от неверието на обкръжаващите ни хора. Трябва да ни безпокои не нечия греховност или нечие неверие, а нашето, лично, собствено състояние на душата.
Главното за нас, които се наричаме християни, е да не бъдем хулители на Светия Дух да не се противим на Истината.

Ако ние се стараем регулярно да ходим в Божия храм, регулярно да се причастяваме със Светите Христови Тайни, да се вслушваме в думите на песнопенията и четивата, които ни се предлагат в светия храм, тогава ще ни е по-леко да преобразяваме своята душа. Ще ни е по-леко да променим в нея нещо, за да не бъдем само по име християни.

Друг път ние десетки години ходим в Божия храм, номинално пребиваваме в Църквата Христова, но само да дойде в нашия живот някакво изпитание, съблазън, изкушение, ние реагираме, понякога, по-лошо от езичници. Може не винаги да го показваме, но вътре всичко кипи така, сякаш Христос, сякаш Бог не присъства в нашия живот.

Ето това трябва да помним и от това да се пазим.

храма ние особено се молим за изпращане на всички християни на благодатта на Светия Дух. И благодатта на Светия Дух се излива изобилно върху всеки човек, особено върху тези, които в кръщението са приели името християнин.

Тя се излива не просто така, а за да можем ние по-леко да се трудим над съзиданието на своята душа. За да стане душата ни от знойна, суха, безплодна пустиня цветуща райска градина. За да можем плодовете от тази градина да предложим на заобикалящите ни хора. Та те да не ни упрекват, казвайки: „Защо ходите във вашия храм? Вие се връщате такива, каквито сте отишли, пък и по-лоши…”.

И действително, понякога ние си отиваме у дома, а там ни чакат невярващи роднини. И ние ги укоряваме, „на църква не ходите, какви сте такива, що за живот водите!” А те гледат на нас, раздразнените, немирните и искрено не разбират защо ги каним в храма, ако самите ние не се променяме?

Тези изменения са възможни само ако достойно приемем Благодатта на Всесветия Дух. А това достойнство зависи не от количеството на годините, прекарани в храма и не от особената благодатност на този или онзи свещеник или храм, а от нашата готовност в реалния живот да се стремим да изпълняваме заповедите Христови.

Затова, скъпи братя и сестри, нека не се смущаваме от изкушения, изпитания, проблеми, които настъпват в живота ни. Със смирение и кротост спокойно да се постараем да живеем по християнски. И вярвам, че всичко ще се нареди не само в нашия живот, но и в живота на тези хора, които ни заобикалят: домашни, сътрудници, всички наши приятели и познати.

Ето с такова пожелание се обръщам към вас на празника на Светия Дух и ви преподавам благословение днес да отидете в своите домове и подобно на апостолите радостно да проповядвате Христовото Евангелие. За да видят хората нашата радост, да видят как излизаме от храма, светещи от мир и радост, доброжелателни, готови да погасим всяка вражда. Та да поискат хората заедно с нас да дойдат в храма. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев