ПРОПОВЕД В ПЪРВА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА, НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

Версия за печат

В първата неделя след празника на Светата Троица (Петдесетница) Православната Църква празнува паметта на всички светии. Продължавайки празнуването на Петдесетница, когато станало слизането на Светия Дух върху апостолите, Неделята на всички светии напомня за всички светии, които просияли и на които предстои да просияят с благодатта на Свети Дух в целия свят от времето на Адам и до Второто Пришествие Христово.

Появата на църковното празнуване на всички светии станало в Източната част на Римската империя през IV-V векове. В проповед на свети Йоан Златоуст в чест на „всички светии, пострадали по целия свят” се казва, че този празник се отбелязва седмица след празника Петдесетница. Именно този обичай с времето се разпространил в Православната Църква.

На този празник всички християни празнуват своя имен ден - нали всеки е наречен в Кръщението с името на един от светците.

Това, че празникът на всички светии е съединен с първата неделя след Петдесетница, говори за това, че светостта е плод на Светия Дух. Благодатта на Светия Дух довежда до покаяние и опрощение на греховете, тя води към борба със страстите и похотите и довежда в крайна сметка до чистота и безстрастие. Колко са всички светии в християнството е неизвестно. Не всички хора, угодили на Бога, са известни на света. Неизвестни са имената на мнозина мъченици от първите векове на християнската Църква, подвижници и монаси-отшелници, молили се за света, вярващи, разстреляни в годините на безбожие. Множество велики подвижници вършели своите подвизи безмълвно и уединено, така че никой и не знаел за тяхното съществуване. Църквата днес молитвено възпоменава и тях.

Празнувайки паметта на всички светии, Църквата има намерение да ни покаже славата и благодатта на Светия Дух – на Бога, освещаващ, просвещаващ, укрепяващ и прославящ всички светии от рода човешки във Ветхия и Новия Завет. Църквата има намерение да ни покаже тези плодове, които донесло чрез апостолите слизането на Светия Дух, как то осветило подобните нам хора, умъдрило ги, възвисило ги до степента на Ангелите и ги привело към Бога: едни увенчало за подвизите на мъченичество, други за добродетелен живот.

Всесветият Дух върши това, което превишава законите на естеството. Слязъл върху апостолите във вид на огън, който се устремява нагоре, Той възпламенява вледенените земни човешки сърца, сраснали със земята и ги въздига към небето. Това е първата причина за празнуването на паметта на всички светии. Втората причина се състои в това, че има много светии, угодили на Бога със съвършена добродетел, които, обаче, получили от Бога велика чест, остават неизвестни за хората, при това учителите на Църквата имали предвид и светиите на бъдещото време и затова установили и празника на всички светии, та да почитаме заедно всички, както предишните, така и тези, които ще следват и по-късно явените и неявени светии.

Третата причина е в това, че светиите, които всеки ден се възпоменават особено, трябва да бъдат въэпоменати и в един ден, та да се покаже, че всички те се подвизавали със силата на Спасителя Иисуса Христа и се осветили с благодатта на Светия Дух. Всички те с вяра побеждавали видими и невидими врагове, търпеливо понасяли бедност, озлобления, гонения, мъчения и разнообразни видове смърт. Чрез тях или заради тях се вършели и се вършат безбройни чудеса.

Отбелязвайки паметта на всички светии, гледайки техните ликове, у някой от нас може да възникне примерно такъв въпрос: „Как аз, грешният човек, такъв слаб и немощен, мога да достигна тази святост, която са достигнали тези подвижници на вярата и благочестието?” Но ето за какво, преди всичко днес, трябва да помислим. Господ не изисква от нас тези подвизи, които, да кажем, извършили светите великомъченици.

Пък, и, навярно, ние с вас не бихме могли да ги извършим, защото даже най-простата болест, понякога, ни изважда от душевно равновесие. Разбира се, никой не иска от нас този подвиг, който, да речем, извършил преподобни Серафим Саровски,  когато той хиляди дни и хиляди нощи стоял на камъка в непрестанна молитва. Какво да говорим за толкова продължителна непрестанна молитва, когато, понякога, ни е трудно да издържим една Божествена литургия? Стоим ние на богослужение, пристъпваме от крак на крак и мислим: е, кога ще свърши то?

Ние трябва също така да се научим на търпение, да се научим на смирение, да се научим на кротост, т. е. да се научим на това, което може да ни направи способни за възприемане на благодатта на Светия Дух, без която е невъзможно да придобием своето спасение. И ето, за да постигнем това, Господ в помощ на нашата немощ ни  дава за пример тези свети хора, които живеели, както и нас, в този свят, та ние да можем да наблюдаваме техния живот и да се учим от тях, изследвайки и четейки техните жития.

Но, не следва да четем житията на светите като някаква развлекателна книга, като приказка - прочели с умиление и приятно чувство, затворили книгата и продължили обичайния начин на живот. Господ ни дава такова четиво не само за наслада, но и за поучение. Както храната и питието, освен удоволствие, дават сила, така и придобиването на духовни знания трябва да ни помага да станем по-силни. Светиите са не само украшение, но и голяма помощ. Това са образци за подражание. Нека ние да не сме така съвършени, но според силите си да можем да им подражаваме. В житието на един древен светец се разказва, че той се оттеглил в пустинята, където в уединени места вече живеели подвижници. И ето, преди да се предаде напълно на подвижнически живот, той започнал да обхожда своите съседи из пустинята: от един се научил на пост, от друг – на молитва, от трети – на смирение и т. н. Както пчелата капка по капка събира нектар от цветовете, така и той събирал примери за подражание. Ненапразно една от забележителните книги за подвизите на светии от Източната Църква се нарича „Духовни полета”.

Ние живеем в света, имаме много дела, грижи. Но, в нашето житейско разписание трябва да остава време за духовни дела, за молитва, четене, за поучаване с Божията премъдрост. Четейки житията на светиите, ние трябва да размишляваме какво можем да направим, та макар и в малка степен да се уподобим на тях. Какво можем да направим, за да просияем със своята малка светлина за радост на Господа и за спасение на своите души. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев