СВЯТОСТ. ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ВТОРА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Всеки ден светата Църква, а заедно с нея и вярващите хора отбелязват паметта на светите угодници Божии. Това се прави, та ние, като се обръщаме към тях с молитва и, учейки се от техните добродетели, да се освещаваме от тяхната святост.

Веднага след светата Петдесетница, след слизането на Светия Дух, когато Църквата празнува деня на своето раждане, в първата неделя е определено да се празнува паметта на всички светии, от века угодили на Бога. Много светии поименно са означени в нашия църковен календар, но има още много светии, неизвестни на света, известни само на Бога.

За да почитаме светите свои съотечественици, нашата Църква посвещава втората неделя след Петдесетница на паметта на всички светии, просияли по нашата земя. Този празник ни призовава да почитаме своите светии, подражавайки на тяхната вяра, богоугоден живот и святост.

Всеки ден светата Църква се обръща молитвено към сонма на светите угодници Божии и по техните молитви освещава нашите души. Нямайки възможност да се обърнем непосредствено към висшестоящ човек, ние се стараем да намерим посредници, които биха ни помогнали да направим това. В някаква степен същото се случва и в духовния свят. Така става, не защото ние сме лишени от възможността да се обръщаме непосредствено към самия Бог или пък защото Господ не ни чува. Той е вселюбящ Отец и приема всеки идващ при Него, но Неговата воля е, ние, обръщайки се към светиите, да общуваме с тях и да се съединяваме в Него, а размишлявайки за тяхната святост, да мислим за своя живот, цели и призвание. Възможността за общение със светиите в едното християнско семейство във вяра и любов, в чистота и святост, в молитва – това е дар Божи, за който е необходимо да благодарим на Господа. Действително, Божия благодат е, че имаме толкова светии в Църквата, че всеки от нас си има свой небесен покровител, чието име носи, който се моли за своето чадо и го напътства към спасение. Множеството на светите Божии угодници напомня на вярващия човек, че всички ние сме призвани към святост, че има възможност за всеки тук, на земята, да придобие дара на Светия Дух, който ни освещава и прославя.

Каква радост има в светостта? Защо Църквата ни призовава да бъдем святи, както е свят нашият Господ Бог? Защо тази добродетел е необходима за вярващия човек? Нашата цел е уподобяване на Бога. Святостта е нашето призвание и необходимо условие в делото на богоуподобяване. Святостта е радост в Бога и блаженство. Да си припомним свети апостол Петър, който, като видял славата Божия на Тавор, възкликнал: “Господи, добре е дабъдем тука!” (Мат. 17:4).

Или други негови думи: “Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот” (Ин. 6:68).

Състоянието на святост е и радост и блаженство в Господа, Източника на тази святост, радост, която не може напълно да се опише, а може само да се почувства (1 Кор. 2:9).

Да си припомним светите мъченици, които търпели страшни физически страдания и били изпълнени с необяснима радост, възторг, светлина и ликуване. Със светлина и радост се преизпълняли не само страдалците, но и местата на страдания, било то римският колизеум, площад, затвор или друго място. За околните това било неразбираемо, но имало и такива, които, завладени от светата радост на мъчениците, се включвали в тълпата, отиваща на смърт, заявявайки: и аз съм християнин!

“Дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител”, - казва Господ (Ин. 12:26). Молейки се на светите угодници, ние трябва да подражаваме на техния живот, а следователно, и на святостта, която привежда в обителта на Небесния Отец. С примера на светиите, живели в различни времена, в различни звания, при различни условия и угодили на Господа, светата Църква ни учи да се грижим за своето душевно състояние, мислейки за своето тяло, да не забравяме своята душа, призвана към святост и вечно битие. Нито Църквата, нито Христос, нито нашата вяра не изискват от нас някакви свръхдлъжни дела или героични постъпки. Имало времена, когато се налагало вярващите хора да проливат кръв и да отдават своя живот за Христа. Господ не иска от нас това. Ние сме щастливи, радваме се на благополучие, имаме възможност свободно да се молим, свободно да изповядваме светата вяра, да се усъвършенстваме. Нека бъдем благодарни на Бога, дивен в Своите светии, и в молитви към светите угодници нека просим за себе си милостта Божия, мир, чистота и святост. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев