ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Петата неделя след Петдесетница е посветена на много тежка тема. Ние чухме на Божествената литургия откъс от Евангелието от Матея, където се говореше за изцелението на двама бесновати (Мат. 8:28-9:1). Темата за влиянието на тъмната сила върху човека е една от централните в Свещеното Писание. Но, навярно, най-голямото постижение на дявола е това, че му се е удало да внуши на хората, че не съществува. В предишните времена хората ясно разбирали, че много неща в живота не може да се обяснят с естественото, логическо развитие, и те достигали с мислите си до това, че има някаква сила, способна да влияе върху съзнанието на човека, на неговия разум и на развитието на събитията, пораждани от злата човешка воля. Свети Василий Велики има много точна формулировка, че дяволът не отстъпва от човека, докато не повлия със зло на човешкото съзнание. Действително, полето на дейността на тъмната сила е нашето съзнание. Понякога тази сила е дотолкова мощна, че разрушава човешката психика. Ето и тези двама бесновати в Гергесинската земя, за които днес говори Евангелието, били страшни със своя гняв, със своята немотивирана злоба; те създавали опасност за заобикалящите ги хора.

Понякога става така, че прякото въздействие на тъмната сила върху човешката психика я сломява. Човек става безумен. На мен ми се е случвало да чувам от специалисти в областта на психиатрията, че те понякога се сблъскват с такива психически явления, които не може да се обяснят с болест. Както е казал един от тях: „В такъв случай аз казвам на близките, които са довели при мен болния: идете на друго место, това не е наш пациент”. Науката не може да опише и още повече да разбере какво става в съзнанието на бесноватия, защото симптомите излизат извън границите на това, което обикновено съпровожда естественото нарушаване на човешката психика. Именно с такава бесноватост се е сблъскал и Господ на другия бряг на Генисаретското езеро, когато видял двама бесновати и ги изцелил, заповядвайки на духа на злобата да излезе от тях.

Това събитие произвело такова огромно впечатление на местните жители, че те не могли да осъзнаят докрай какво се е случило и били по-скоро изплашени, отколкото зарадвани от случилото се. Ето защо те помолили Господа да се оттегли. Ако Евангелието е било измислено, както говорят понякога хора, които невярват в Бога, опитващи се да хвърлят сянка върху автентичността на евангелските повествования, то, навярно, това послесловие към историята за изцелението на бесноватите в Евангелието не би го имало. Е, защо се казва, че местните жители реагирали на изцелението на двамата нещастници с молба Господ да напусне пределите им? Само този елемент, само тази фраза свидетелстват за истинността, за автентичността на Свещеното Писание.

Страшната картина на бесноватостта, за която разказва евангелист Матей, се случва и в наше време. Такива хора, неполучили изцеление или макар и някакво облекчение след обръщането към лекари, идват в църквата. От дълбока древност съществува чинът за изгонване на бесове – четат се особени молитви, чийто автор е Василий Велики, и мнозина духовно силни пастири помагат на хората да се избавят от тази страшна бесноватост. Тези, които са били на тези богослужения, знаят каква страшна е там обстановката, каква зловеща атмосфера, как се държат хората, за които свещеникът се моли, за да ги напусне бесът. И много често чудото Божие се извършва, и тъмната сила отстъпва.

Но освен буйната бесноватост, освен крайните прояви на въздействие на тъмната сила върху съзнанието на човека, има и по-изтънчени начини. Много точно, както вече казах, подчертал най-главното Василий Велики: дяволът омотава съзнанието на човека, въздейства на неговата рационална същност, на неговата способност да мисли, да усвоява информация и да прави съответните изводи. И ние знаем колко заблуждения са нанесли огромна вреда на цели народи, когато, усвоявайки лъжовни идеологии и доктрини, хората изменяли своето съзнание, своя живот, разрушавайки светини, разрушавайки своята национална традиция, разрушавайки нравствените закони, които трябва да лежат в основата на човешките отношения. Нали никакви външни закони не са способни да опишат цялото многообразие и цялата сложност на човешките отношения, а нравственият Божествен закон не просто описва тези отношения в цялото им многообразие, но и дава основа за устройване на мирен, справедлив живот. И ние знаем какви страшни беди са застигали и нашия народ, съблазнен от идеи, които, по думите на Василий Велики, извратили разума.

Какво да правим, за да се предпазим от дяволското въздействие, от това, което се нарича изкушение? Размишлявайки на тази тема, свети Йоан Златоуст казва: не е нужно да давате повод на дявола, та той от милиони хора да избере именно вас и вас да направи острие на своето въздействие, разрушавайки съзнанието, изопачавайки мислите по такъв начин, че вместо доброто човек започва да умножава злото. А какво представлява повод за дявола? Духовната слабост. Слабостта винаги е повод за нападение от врага. Това е добре известно от историята на междудържавните отношения. Войната започва тогава, когато едната страна е убедена, че е по-силна от другата. Когато една от страните изглежда слаба, тогава врагът настъпва решително, желаейки да победи. Ето точно така е в духовния живот: дяволът настъпва към този, който е духовно слаб, който дава повод за разслабеното състояние на своята душа. А какво представлява духовната слабост? Това е загуба на религиозното чувство, защото ние сме силни духом само тогава, когато ние сме в единство с Бога, когато се молим, когато получаваме от Бога отговор. Тогава Господ предпазва нашия разум от дяволски изкушения, от притеглянето към злото.

Господ ни помага да се отнасяме критично към множеството сигнали, които се стоварват върху нас от света, който ни заобикаля. Нерядко тези сигнали носят нещо, породено от тъмната сила, съблазнявайки ни за едни или други лоши постъпки или опасни мисли. Ненапразно в светоотеческата литература се отделя много внимание на отблъскването на дяволските изкушения. У светите отци ние често намираме описания как подвижници са се борили с тези изкушения. И силата, която позволявала да отблъснат дяволските изкушения, винаги е и е била молитвата, защото в молитвата и чрез молитвата ние ставаме по-близо до Бога. В отговор на това Бог ни дава сила и способност да отличаваме доброто от злото и да виждаме скритото изкушение в най- благонамерените и красиви човешки идеи и разсъждения.

Исторически нищо не се променя. Днес, както и преди десетилетия, столетия, хилядолетия, както и по времето на Господа и Спасителя, човек е също така уязвим пред действието на мощната тъмна сила, ако престане да живее религиозен живот. Навярно, именно такива били жителите на това място, където Господ изцелил двамата бесновати, затова и Му казали: „Иди си! Не знаем, не разбираме Кой си Ти и какво направи; по-добре да Те нямаше, нямаме никакво желание да продължим да общуваме с Тебе”. Така могли да кажат само хора, лишени от духовен живот и религиозен опит.

Ето и днес множество хора лишени от такъв религиозен опит, представляват сами по себе си потенциални жертви на въздействието на тъмната сила. И затова задачата на Църквата се заключава в това, колкото и критично да се отнасят към темата за присъствието на тъмната сила в човешката история мнозина съвременни хора, да им напомня, че тази сила е реална и че жертва на нейното въздействие може да бъде всеки, който е лишен от опита на молитвата и който сам се е отделил от Бога.

Нека Господ да пази нашия народ, нашата земя и всеки от нас. Нека Той ни помага да възрастваме във вярата, да се укрепваме в молитвата и да станем истински силни, духовно силни личности, за да не даваме, според Златоуст, повод на дявола. И вярваме, че Господ чува нашите молитви и пази нашата земя и нашия народ от всяко зло, включително от това зло, което принадлежи на другия, невидимия свят.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев