СЛОВО В НЕДЕЛЯ ШЕСТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!” – тези думи били казани от Господа на разслабления, когото донесли при Него на постеля. При това някои от книжниците помислили: „Той богохулства”. Нашият Господ Иисус, виждайки помислите им, казал: „Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. И той стана, взе си постелката и отиде у дома си. А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците”. (Мат. 9:2-8).

Господ има власт да прошава грехове! Тази истина е най-важната, защото основната тема на Евангелието е опрощението на греховете. Именно с това се отличава учението на Христос от всички останали религии, учения и философски течения. Светото Евангелие ни уверява, че човек може да получи пълно и абсолютно опрощение на греховете. А без прошка на греховете човек няма ни достъп до Бога, ни общение с Него, ни радост в този живот, ни спасение във вечния живот. Затова, опрощението на греховето – това е най-голямата Божия милост към човека. Ето защо псалмопевецът Давид възклицава: „Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях” (Пс. 31:1-).

„Дерзай, чедо, прощават ти се греховете”… Към кого  отправя тези думи Спасителят? Кой бил този човек? Това бил напълно безпомощен, парализиран инвалид, който трябвало да бъде носен неговите приятели на носилка, защото той не можел да помръдне ни ръка, ни крак. Той, може би, не е могъл даже да говори. Нито дума не чуваме от него дотогава, докато Господ не го изцелил. Това бил напълно неподвижен, осакатен жив труп. Бедният човек не можел сам даже да допълзи до Спасителя! Всичко, което той можел да прави било само да лежи неподвижно на постелята, на която го донесли при Иисус и безмълвно да вика за помощ. Какъв ярък прототип на грешника! Именно в такова състояние се намира всеки неопростен човек: „Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей” (Ис. 1:5-6). Така Словото Божие рисува грешника. Той е безсилен да прави добро поради тази причина, че той е мъртъв душевно, живее според обичаите на света и по волята на княза на този свят. Такъв  човек, непознаващ Христос, е в пълно мъртвило. И спасяващата сила не е в човека, а в Бога. Той Единствен може да спасява! Грешникът  може само да вярва. Това е всичко, което иска Бог от грешника, защото на повече той  не е способен. И ето този разслаблен човек нямал нищо, освен вяра. Това била  безмълвна молитва, мълчалив вопъл, който Господ чул. Така Той чува всеки от нас, когато идваме на изповед и се каем за своите грехове. Свещеникът покрива главата с епитрахил, опрощава греховете, но всичко върши милосърдният Бог. Той ни обича, чака, зове ни при Себе Си. Не трябва се бавим, а трябва да вървим при Него по-скоро, да очистим душата си от греховната проказа, да отхвърлим от себе си мъртвилото – да оживеем за доброто и за живот според вярата…”.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев