СЛОВО В НЕДЕЛЯ 14-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешната четиринадесета неделя след Петдесетница се посвещава на притчата на Господа и Спасителя за Царството Небесно (Мат. 22:1-14). Господ сравнил Царството Небесно със земен цар, който, желаейки да отпразнува бракосъчетанието на своя син, решил да събере народа на великолепна брачна трапеза. Били заклани животни, специално за този ден отгледани, приготвено било всичко за това брачната палата да се изпълни с тържествуващи хора. И царят пратил слугите си да поканят повиканите на брачната трапеза, но се оказало, че един е зает с търговия, друг е на полето; и нещо повече, поканата предизвикала такова раздразнение у тези, към които била отправена, че те не се ограничили с отказ, но вдигнали ръце на царските пратеници - едни жестоко избили, а други даже убили. Господ задава въпрос на слушащите: „Как мислите какво ще направи царят?” На което самите слушащи отговарят: „Разбира се, ще завладее града и страшно ще накаже тези, които са постъпили така”.

Тази притча има директно тълкувание. Господ се обръщал към представителите на юдейския народ, които много пъти пребивали с камъни, прогонвали, подхвърляли на страдания своите пророци - същите, които възвестявали Божието Царство, които проповядвали Божествения закон. Това не било по вкуса на много хора и те действително избивали някои от пророците, други пребивали с камъни, трети убивали. Но, разказвайки тази притча, Господ, несъмнено, провидял и собствената Си кръстна смърт. Нали Той дошъл също, за да открие на хората Божието Царство, а Го изтезавали и разпнали. Такъв е отговорът на хората на вестта за Божието Царство. Защо е така? Нима тази вест е нелогична и неразумна? Нима тя не се вмества в човешкото съзнание? Защо такъв протест, нещо повече, готовност да вдигнат ръка на тези, които благовестят Царството Божие? И, ако се обърнем към историята на Църквата, ще видим, че всеки от апостолите, освен Йоан Богослов, бил убит, както и в бъдеще гонели и убивали вярващите. Християните били ненавиждани и така било не само в първите три века, в годините на най-жестоките римски гонения, - така било в продължение на цялата история. Какво пък да кажем за страшните гонения през XX век, застигнали нашата Църква и нашия вярващ народ?

Възниква въпросът: защо има такова надигане срещу словото Божие? Нали се провъзгласяват много различни идеи, хората нерядко спорят, понякога даже много твърдо възразяват. Но доста рядко изтезават и убиват само заради една идея, заради едни думи. Действително, защо? Нали сама по себе си християнската идея не носи нищо, което би могло в такава степен да възбужда отрицателни чувства. Христос призовава хората да започнат да живеят по новому - не така, както са свикнали. Той казва, че освен ниви и търговия, които били предтекст за отказалите се да дойдат на брачния пир, съществуват много други, по-важни неща. Най-важното е човешката душа, вътрешният свят на човека. Нали всичко е там, вътре, - радост и скръб, щастие и мъка, удовлетворение и безпокойство. И това вътрешно състояние, може би, е автономно от външните условия. Добре известно е как хората биват истински щастливи в най-скромни условия, как живеещите в дворци понякога свършват живота си със самоубийство. Господ, призовавайки хората към съграждане на техния вътрешен мир, който би им дал радост, покой, щастие, не казва нищо такова, което би могло да възбуди ненавист. Откъде тогава се взема тя?

Отговорът на този въпрос е много важен, защото, когато е ставало дума за Божието Царство – преди две хиляди години, преди хиляда години, преди сто години или днес, - определена част от хората възприемат това слово не просто враждебно, а с учудваща ненавист и насочват своите сили към това да дискредитират тези, които проповядват словото. Тези нещастни пратеници на царя били убити, други избити; днес на възгласяне на Божественото слово не винаги отговарят с физическа сила, но колко лъжи, колко провокации, колко опити да обединят хората, способни съвместно да ударят по тези, които проповядват словото Божие! Навярно, всеки, който днес внимателно гледа на ставащото, в това число в нашата страна, вижда това. Защо е така? Тук трябва да се спомене, може би, най-главното. Всъщност християнското послание само по себе си е много радикално. Обръщайки се към човешката душа, то изисква промяна на разума и сърцето. Това послание изисква да включим Божествения нравствен закон в качеството на главен закон на човешкото общежитие и личния живот на човека. Твърде много хора се оказват неспособни да го приемат. Но всеки човек, независимо от неговото отношение към Бога, според Божествения замисъл притежава нравствена природа и следователно, глас на съвестта. Затова призивът да изменим живота си, от много неща да се откажем, от една страна, възбужда ненавист и агресия, от друга страна, засяга съвестта, защото някъде там, в самите дълбини, става осъзнаването на собствената неправда. Но твърде силна е човешката горделивост, за да склони глава не само пред човешките думи, но даже пред словото Божие. А баща на гордостта е дяволът. Затова цялата тази немотивирована, неадекватна реакция - това не е просто състояние на нервната система или на възбудения ум. Нерядко това е действие на тъмната сила, която действа чрез хората. И ние трябва ясно да разберем, че никога в продължение на цялата история словото Божие, призвано да носи на хората щастие, не се е възприемало доброжелателно от тези, които не желаели да се разделят със своя вътрешен, много често тъмен свят.

Свети Йоан Златоуст казва впечатляващи думи за това, че хората, които пренебрегват вечните ценности, стават неспособни да употребяват за добро и ценностите на този свят. Колко често всичко това, което е скъпо на хората, - пари, благополучие, кариерно развитие – се обръща на прах! Понеже, ако се погазва най-основното в живота, тогава и вторичното нерядко се деформира така, че нито от парите, нито от властта, нито даже от славата човек не получава нищо за себе си.

Думите на Спасителя за Божието Царство носят в себе си огромна вътрешна сила. Днес те са насочени към нас, и ние с цялото си доверие към Бога трябва да ги приемем. Не само формално да кажем: „Да, Господи, всичко в Евангелието е правилно”, но, обърнали се към Господа с молитва, да измолим от Него сили да живеем според тези Божествени думи, за да придобием Божието Царство в своето сърце още тук, по време на земния живот, и най-вече във вечния живот. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев