ПРОПОВЕД ВЪРХУ ПРИТЧАТА ЗА СЕЯЧА

Версия за печат

В името на Отца и Сина, и Светия Дух! Чухме днес, братя и сестри, притчата за проповедта на Словото Божие и за това как всеки различно приема това Слово.  Христос ни разяснява значението на притчата, посочвайки различни типове хора, сред които ние непременно ще разпознаем себе си.

Някои Спасителят уподобява на крайпътна земя (Лк. 8:12). Такива хора всеки ден имат нова посока, ново увлечение.  Днес - модно учение, утре – „тайна доктрина”.  Но такива слушатели към нищо не се привързват, нищо не се вкоренява в тях. Сърцата им са закоравели от безчислените колела на каруците и обувките, които ги тъпчат. Умовете им са задръстени от крайпътните боклуци и магарешките изпражнения на различни ереси и разколи; а доброто семе, попадащо в тях, тутакси бива изкълвано и отнесено от враните.

Има и такива, чиито сърца са вкаменени, втвърдени от грехове. Те слушат Евангелието, слушат проповедта, слушат свещените песнопения, но сърцето им е притиснато от камъни и в него няма място за Словото Божие. Воденичният камък на шията (Лк. 17:2) не ги пуска да се откъснат от земното.  Настъпва изкушение, и такива хора избират греха, оставайки безчувствени към евангелските заповеди (Лк. 8:13). Семето на доброто не получава в каменните им сърца живителната влага на покайните сълзи, засъхва и погива (Лк. 8:6).

Други пък са омотани в тръните на страстите и житейските наслади. Корените на страстите така са враснали в душите на тези хора, че Словото Божие, даже и да произрасте, се заглушава в тях.  Христос казва, че те се задавят от „житейски наслади”, така и не принесли плод (Лк. 8:14).  Такива избират дивана вместо храма, телевизора вместо молитвата, пелмените вместо поста, вестника вместо Свещеното Писание…

Но Спасителят ни изобличава, не за да останем такива, каквито сме, а за да се изправим.  Всеки земеделец знае, че работата по подготовката на почвата е необходима, макар и тежка.  Искаш ли реколта – хващай се за лопатата!  Ние всички чакаме Господ да ни доведе в църквата, да вложи Словото Си в ушите ни, а после вече да ни застави да живеем според евангелските заповеди.  Съвсем забравяме ние, че още Иоан Предтеча проповядвал на народа: „Пригответе пътя на Господа!” (Лк. 3:4)  Вие пригответе.

Да се хванем, братя и сестри, за лопатите и нека изгребем наносите от душите си, да приготвим пътя на Господа.  Да изметем от сърцата си калта от лъжливите учения и ереси, да премахнем боклука на заблудите и суеверията.  Да очистим душите си - нивата Господня - от камъни и от воденичните камъни на греха.  Да изкореним плевелите на страстите:  нека ги изтръгнем от себе си из корен и да ги изгорим, за да не прораснат наново, за да не заглушат пшеницата Господня. Да размекнем твърдата кора на нашите сърца с острия плуг на Божия лек.  Да наторим почвата с нашите молитви и с поученията на светите отци и майки.  И да се уподобим на пшениченото зърно, което трябва да умре за себе си, за да принесе реколта за Господа. Ето така Словото Божие пада на добра почва.

Виждате, братя и сестри, колко труд, колко работа!  Но доброто семе няма веднага да прорасте и няма веднага да даде реколта.  Нужно е да пазим Словото Божие „в добро и чисто сърце”, да го ограждаме с непорочен живот и с молитва, „да разпалваме Божия дар” (2 Тим. 1:6), обилно да го поливаме със сълзи на покаяние и „ да принасяме плод с търпение” (Лк. 8:15) и смирение.  Ето тогава и плодът ни ще бъде „стократен” (Лк. 8:8).

„Който има уши да слуша, нека слуша!” (Лк. 8:8) Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев