ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ СОЛУНСКИ

Версия за печат

Великият страстотерпец Христов свети великомъченик Димитрий пострадал за Христа в 306 година в своя роден град Солун. Свети Димитрий, бидейки храбър воин и притежавайки изключителен ум, по заповед на император Максимиан бил назначен за управител на цялата Солунска област. Основното изискване към новия управител било да очисти града от нечестивите християни, предавайки ги на люта смърт. Свети Димитрий сам бил христия­нин, затова вместо да преследва християните, той започнал да пропо­вядва Христовата вяра, обръщайки към Христа много езичници. Слухът за това достигнал до царя, който, връщайки се от Сармат­ската война, спрял в Солун. Солунският военачалник мъжест­вено изповядал пред царя светата вяра в Христа, изобличавайки езическото многобожие. За това той бил затворен в тъмница, където го пронизали с копия изпратените от царя воини.

След мъченическата кончина на страстотерпеца от прославените от Църквата свети мощи се извършвали много знамения и чудеса. Той станал особен покровител на своя роден г­рад Солун, нееднократно защитавайки го от вражески нашествия.

Страданията и подвига на свети Димитрий и на всички свети мъче­ници не са нищо друго, освен изпълнение на Божиите заповед, кои­то ни е оставил Иисус Христос. За първата заповед за любов към Бога Той казал: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32-33). Втората заповед за любовта към враговете Господ изразил с такива думи: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен” (Мат. 5:44-45).

Изпълнявайки тези две заповеди, мъчениците изпълнили всички Хри­стови заповеди. От Свещеното Писание ние знаем, че в любовта към Бога и ближния, простираща се даже до любов към враговете, се съдържат целият закон и пророците.

Светите мъченици така леко изпълнили главната заповед за любовта към Бога, защото имали правилно разбиране за от­ношението към враговете и хората, причиняващи им зло. Внимател­но четейки житията на светите мъченици, ние виждаме, че те не считали своите гонители и мъчители за врагове. Напро­тив, те виждали в тях първи благодетели и се отнасяли към тях като към слепи оръдия на Божия Промисъл, доставящи им спасение.

Сега да се обърнем към своята съвест. Без преувеличение можем да кажем колко далеко отстоим от начина на живот на светите мъченици, така далеко сме и от изпълнението на Божиите заповеди. Грешно е и да помислим, че имаме любов към Бога, стига да си припомним още веднъж, че тя започва с любовта към ближните и даже към враговете. След ежедневните стълкновения с околните съ­вестта ни казва, че не само не изпълняваме заповедта за любо­вта към ближния, но понякога съзнателно и се противим. Понеже, за да я изпълним, е необходимо по примера на светите мъченици да виждаме в причиняващите ни зло хора не врагове, а благодетели. Не следва да мислим, че това е противно на нашата природа. Да, ние знаем, че след грехопадението природата ни е преизпълнена с различни страсти и пороци. Но за да се очистим от тях и ние трябва да преминем през огъня на изкушенията и скърбите, които най-често възникват при стълкновение с хората. Светите Отци учат, че Бог промислително допуска околните хора да ни нанасят всякакъв род оскърбления и ругатни, понякога даже най-близките, та чрез това да познаем своето вътрешно състояние, благодарение на което ще се открият нашите страсти, за чието изкореняване бихме могли да се погрижим.

Един от отците казва така: „Не смятайте, че другите ви нанасят скърби. Не! Те произхождат вътре от вас; а хората са само оръдия, с които действа Бог в делото на на­шето спасение за нашето очистване”.

Именно за очистването на нашето сърце се допускат оскърбле­ния от заобикалящите ни хора. Но поради нашето самолюбие ние виждаме в своите недоброжелатели само хора, които са ни обидили, но никак не виждаме в тях свои благодетели, изцеляващи нашите души от страстите и с това доставящи ни вечно спасение. Тук е очевидна нашата духовна слепота или, което е още по-зле, съзнателното противене на Божията заповед за любов към ближните.

Обвинявайки за нанесените ни оскърбления не себе си, а ближните, ние не само не преуспяваме в духовния живот и в изпълнение на духовните заповеди, но поставяме под заплаха самото спасение. Според учението на светите Отци, изтърпяването от християните на скърбите като заслужени, с обвинение към себе си и нашето паднало естество ще се вмени от Господа за мъченичество; а който роптае, обвинявайки другите, той не само не ще преуспее в духовния живот, но още ще бъде и осъден. Роптаещият, обвинявайки другите, показва своята гордост, а гордостта може да бъде причина за допускане от Бога на още по-големи скърби. Един свети отец казва: „При об­винение към себе си ще се опразни действието на гордостта, а при об­винение към другите ще се умножи гордостта, а с нея ще се умножат и скър­бите. Кой има вина за това? Ние самите!” На друго място той казва, че заради гордостта, самомнението и ропота се допускат изкушения даже свръх силите. Ето неговите думи: „Бог не ни изпраща изкуше­ния преко силите, освен само заради гордостта, заради самомнението и заради ропота, с които ние сами себе се натоварваме със скърби. Пазете се да не роп­таете и да неа изпадате в малодушие; великодушието и търпението облекчават скърбите, а малодушието и ропотът ги умножават и утежняват”.

Нека в своя християнски живот да подражаваме на светите мъче­ници във великодушното понасяне на самата смърт. Ако пък ще постъпваме иначе, тогава никога не ще смогнем да възродим в себе си да­же начатъци на любов към ближния, да не говорим за любов към Бога. За начало да се постараем да придобием най-малко незлопаметно разположение към своите досадници. А за това да започнем да призо­ваваме на помощ свети великомъченик Димитрий и останалите свети мъченици. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев