НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД НА ТЕМА ЕВАНГЕЛКОТО ЧЕТИВО ЗА БОГАТАША И ЛАЗАР

Версия за печат

Братя и сестри, днес по време на четенето на неделното Евангелие ние чухме притчата за богаташа и Лазар. Господ ни показва двама човеци – един безименен богаташ, който не е упоменат в Писанието по име и вторият – бедният Лазар, който лежи покрит със струпеи пред вратата. Тези два образа ни напомнят за нашата отговорност, защото богаташът, бидейки човек, както днес казват, състоятелен, тънел в материално охолство, но това благополучие той използвал само за получаване на удоволствия за самия себе си. Но редом с него се намирал бедняк, който се моли, който не може да стане и е абсолютно безпомощен. И по-нататък е казано: тези двама човека свършват своя път, всеки от тях преминава тази черта, която отделя временния живот от вечния.

И ето, четейки тази притча, може да изглежда, че Лазар бил помилван от Господа, само защото бил бедняк. И само с това той заслужил блаженство и вечен живот. А богатият бил осъден, само защото бил богат, за това, че пирувал, за това, че се наслаждавал на живота. Но ако погледнем отвътре на тази ситуация, тогава ние ще разберем, че да вършат беззакония могат и бедните, оправдавайки се със своето материално положение. Има много бедняци, които не вярвайки в Бога, извършват тежки прегрешения. Но има, в същото време, и богати, които, въпреки своето състояние, водят благочестив живот, отделят достатъчно внимание на дела на милосърдие и се спасяват. Значи, не в това е работата, богат или беден е човек. А в това, че един човек се отнася към живота, като към източник на удоволствия, а друг, намирайки се в угнетено състояние, намира в себе си вяра и чрез страдания придобива спасение.

По такъв начин, братя и сестри, пред нас е пример за това, че не е важно в какви условия се намираме, защото Господ ни познава и знае как ще се приспособим към дадени обстоятелства, дава ни всички възможности за нашето спасение. Именно в тези условия ние трябва да се стараем да вършим дела на благочестие. И в това трябва да бъде нашата вяра. Намирайки се тук и сега, ние трябва търсим това, което да стане опора на пътя към Царството Небесно. Затова не са прави тези, които казват: „Ето ако ние бихме се оказали в други житейски обстоятелства, тогава бихме били по-добре, бихме могли да направим повече, бихме могли повече да служим на Господа”. Това е невярно. Понеже именно това, което имаме, е необходимо и достатъчно за вършене на добри дела. Сега само от нас зависи как да се разпоредим с това.

Ние, сблъсквайки се някакви трудности, ставаме маловерни. Ние не намираме в себе си сили мъжествено, с християнска кротост, да преминем изпитанията. Ние даже не намираме в себе си желание да търсим Бога, независимо от това какво се случва с нас. И като боготърсач бедният Лазар бил оправдан. Когато той чрез страдания, чрез болести намерил Господа. И според същата мярка бил осъден безименният богаташ, който изпълнил живота си с разкош, с увеселения, но забравил за Бога, забравил за това, че трябва да положи усилия, за да Го намери.

Братя и сестри, тези два образа – на богаташа и на Лазар – са духовни крайности. Никой от нас няма да бъде в ролята на Лазар, няма да лежи покрит със струпеи пред вратата. Никой от нас, няма да бъде и на мястото на богаташа, който от изобилие пирувал ежедневно. Но във всеки от нас ще живеят тези два образа: Лазар, който в своите страдания търсел Бога, и богатият, живеещ в своето удоволствие, получаващ наслада. И нека сме внимателни към това, което в нас преобладава, което в нас се разраства. Или у нас ще се появи влечение към Бога, което ще се подкрепя не само с радостта от общението с Господа, но и в скръбни моменти. Или ще залинее в нас семето на Словото Божие. И ние ще търсим живот в радост и ситост, в удоволствие.

Тази притча ни учи да се замислим: как да се отнасяме към гласа на Вярата, не го ли заглушаваме, намирайки се в търсене на дела и занимания, за да подобрим своето житейско, материално положение?! Отделяме ли достатъчно време, за да помислим, да поразмишляваме, да се помолим на Бога, да почетем нещо духовно?! Всичко това въздейства на нашия живот и води в крайна сметка – или към спасение или към ожесточение на нашето сърце. И нека молим Господа Той, по Своето милосърдие, да не допуска да изпадаме в ожесточение и да направлява нашите пътища към Царството Небесно. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев