ПРОПОВЕД ЗА БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, братя и сестри, на Божествената Литургия ние чухме притчата на Христа Спасителя за безумния богаташ. Този човек е наречен безумен, защото той не разбирал смисъла и значението на този живот, който Господ му дарувал.

В притчата се говори, че този човек получил богата реколта. Нямайки къде да сложи всичко събрано на полето, той си казал: „Ще съборя старите житници и ще построя нови. Ще ям, ще пия и ще се веселя, защото много съм натрупал”. „Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога” (Лк.12:20-21). 
Всички ние навлязохме в дните на Рождественския пост и трябва отчетливо да разберем за какво този пост е установен в Църквата. С тази притча Светата Църква ни говори за едно от значенията на поста. Оказва се, че ние трябва да живеем не за себе си, а да богатеем в Бога. Необходимо е да се замислим: „За какво живея? Какво добро и полезно върша в този живот?" Това не са празни въпроси, те трябва да ни вълнуват ежедневно. Бог трябва да стане за нас най-главното в този живот, всички свои стремления трябва да насочим към Него, постоянно да мислим за Него. При това всеки от нас трябва да помни това, че, стремейки се към Бога, служейки Му, ние не трябва да забравяме за тези хора, които ни заобикалят във всекидневния живот. Понеже как може да обичаме Бога, без да обичаме хората около нас. 
За това преди почти две хиляди години е говорил апостол и евангелист Йоан Богослов, за това, че е невъзможно да обичаш Бога, без да обичаш човека. Ако ние искаме постоянно да помним Бога, ние трябва да не забравяме тези хора, които живеят край нас и да им помагаме. Често човек се нуждае от най-малкото, от това, което всеки от нас може да даде на този човек. Мнозина мислят: „Аз бих помагал на другите, но сам нямам нищо. Добре бил този евангелски богаташ – имал голяма реколта. А аз какво мога да дам, какво да отделя?" Братя и сестри, а нима не можем да отделим добър, ласкав поглед? Защо липсва в нас доброта, любов към човека, които трябва да имаме в сърцето си? Вместо любов – проява на егоизъм, безразличие, безсърдечие. Не трябва така да живеем, особено в дните на поста. Ние се боим да се облажим с късче месо или глътка мляко, но при това „изяждаме” жив човек и не се замисляме за това. Нека да спазваме поста във всичко, и, предимно, в това, за което ни учи днес Светата Църква. Нека се стремим да богатеем в Бога. Та Господ да стане център, сърцевина на нашия живот. И, стремейки се към този център, нека не забравяме хората, които са около нас. 
Всички ние с полза за самите себе си трябва да преминем попрището на Рождественския пост. И с радостно чувство и с подготвено сърце да посрещнем празника Рождество Христово. Всички ние трябва да станем тези ясли, в които да легне въплътилия Се Господ. Това не е проста задача и за един миг никога не ще можем да се подготвим за това. Затова в продължение на 40 дни Светата Църква ни подготвя за идването в нашите сърца на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Затова неслучайно именно в Рождественския пост Църквата предлага на нашето внимание евангелската притча за безумния богаташ. Нека не се уподобяваме на този човек. Нека не се стремим само добре и щастливо да се устроим в земния живот. Не в това е смисълът на нашия живот. Ние не за себе си, а в Бога трябва да богатеем. 
Да даде Бог думите на тази притча да ни подтикнат да се стремим да богатеем в Бога не само в дните на Рождественския пост, но и през всички дни на нашия земен живот. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев