ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ВЪВЕДЕНИЕ В ХРАМА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес светата Църква празнува Въведението  в храма на Пресвета Богородица, Входа в храма. И настоящият празник, братя и сестри, е много актуален за православните християни на нашето време, защото един от главните проблеми на съвременните кръстени вярващи хора се състои в това, че те не идват в Божия храм.

Какво виждаме в днешния празник? Как светите праведни Богоотци Иоаким и Анна, когато тяхната дъщеря достигнала тригодишна възраст, изпълнявайки своя обет да я посветят на Бога, я довеждат в Божия храм, където Тя продължава да се възпитава. И именно Божият храм, даже този ветхозаветен храм, в който не се извършвали тези тайнства, които се извършват сега във всеки новозаветен храм, възпитал от тази Богоотроковица Мария бъдещата Божия Майка, подготвил Я за най-великото служение.

Затова днешното събитие, днешният празник може да се сравни с тази житейска картина, която е преживявал всеки от нас, когато пътникът върви през пустинята, уморен, обгорен от слънцето, изпитвайки жажда поради липса на вода. Прахта дълбоко пропива в дрехите му, прониквайки във всяка цепнатина. И изведнъж на своя път той среща прекрасен оазис, където тече извор, дървета дават сянка, зеленее трева и е възможно да отпие от този извор, да отдъхне под тези дървета, да възстанови сили за по-далечен път. Същото се случва и на нашия житейски път, само че такъв оазис е храмът Божи. И ние, извървявайки своето земно шествие, трябва да се стремим натам, защото земната суета, подобно на тази пътна прах се впива в нашата душа и ние се нуждаем да се облекчим от тези скърби, изкушения, преживявания, които постоянно изпитваме на нашия житейски път. Ние именно тогава трябва да идваме в храма, когато сме опечалени, разстроени от нещо, ако никой не ни разбира, ако ни е тежко да носим своя житейски кръст. Тогава трябва идваме и да участваме в богослужението. Ние трябва да идваме тука и тогава, когато сме обзети от радост, за да споделим с Господа тази свята радост.

Интересен случай станал в град Константинопол. Там имало един разслаблен човек, инвалид, който на празника на свети Николай Чудотворец, видял, че в Божия храм се стичат хора. И той също, събрал последни сили, запълзял по посока към храма. Срещнал го старец, който го попитал: „Какво правиш?” Човекът отговорил:  „Всички отиват в храма Божи и аз също съм се запътил натам. Днес е празника на свeти Николай Чудотворeц”. Старецът му казал: „Е, тогава продължавай нататък…”. Идвайки в Божия храм, този човек запалил свещ пред иконата на свети Николай и, когато започнал да се моли, разпознал в иконата този старец, когото срещнал по пътя към храма. Приел това като велико Божие знамение, той с горещи молитви се обърнал към този велик Чудотворец, просейки неговата помощ пред Бога. В същото време тук пред иконата той почувствал, че ставите му укрепнали и може да стои, и безпрепятствено да се придвижва на своите крака, и излязъл от Божия храм, благодарейки на Господа и на Неговия велик угодник свети Николай.

Свети Теофан Затворник с много прости думи ни говори за важността и значимостта на храма за нас, за това какво е храмът за нас, за всеки християнин – това е както сърцето за човека. В сърцето се пресичат всички преживявания на човека – всичко се отразява в сърцето. И в храма е точно същото – именно там човек идва в печал, в мъка и в радост. Ако човек е заболял, той идва в храма, ако той иска да освети своя дом, своето жилище, - той от храма моли благословение.

Ако е настъпила суша, тогава от храма се изнасят икони на полето, където се извършва молебен за дъжд. Ако човек току-що се е родил, донасят го в храма, за да бъде кръстен, да стане член на Църквата Христова, да стане християнин. Ако се е създало ново семейство, то в храма получава Божието благословение за съвместно съжителство и благословено раждане и християнско възпитание на децата.

Даже когато човек съгреши, в храма получава опрощение на греховете. Тук той се  причастява с Тялото и Кръвта Господни. И даже когато умре, именно оттук, от храма той извървява последния си път в своя живот вече към своя гроб. И тук в храма продължават за него да се молят, даже и тогава, когато, може би, неговите близки родственици вече забравят този починал човек и престанат да го споменават, да се молят или да ходят при него на гроба. Църквата не забравя никога своите покойници и въобще своите чада.

Светейшият Патриарх Йоаким, Московски Патриарх и на цяла Русия, говорил, че даже добрата молитва на велик подвижник, все едно е по-нисша от църковната и не може да я замени, защото в Църквата ние се молим всички заедно. Едно е, ако гори една свещичка, и друго – ако гори огромен огън, който е способен да разтопи всеки метал, всяко вещество. В огъня, вие знаете, даже земята гори.

И, освен това, църковната молитва се усилва от молитвата на светите. Именно в храма се съединява  Небесната Църква, тържествуващата, и земната Църква, войнстващата.

От живота на света Юлиания е известен следният случай. Тази светица поради своята бедност, поради нищета престанала да посещава Божия храм през зимата, защото настъпили люти мразове и тя, тъй като нямала необходимата топла дреха, решила да се моли у дома. Ангел Божи се явил на енорийския свещеник и казал: „Предай на Юлиания да не прекъсва да посещава Божия храм, въпреки каквито и да е сложни житейски обстоятелства”. И след като тази светица чула думите на своя енорийски свещеник, тя вече посещавала Божия храм въпреки всякакви причини, обстоятелства или сложности в своя живот.

Ето така, братя и сестри, трябва да постъпваме и ние, трябва да се стремим към Божия храм, тук да изливаме пред Господа нашата гореща молба, каквото и да засяга тя, – и радости, и скърби, и проблеми. Ние, като чада Божии, като деца на нашия Отец Небесен, трябва да изливаме всичко това пред Него в молитва в Църквата Божия, непременно добавяйки към своето прошение думите „Но за всичко да бъде Твоята Света воля”, защото ние не знаем, полезни ли са нас тези прошения или вредни и, въобще, угодни ли са те на волята Божия или не. Детето се обръща към своите родители за всичко, което го безпокои и вълнува. То абсолютно доверително говори на своите родители за тези проблеми, които има, а вече самите родители решават какво от молбите на детето трябва да изпълнят, а какво – след време, а какво и съвсем не е нужно да изпълняват, защото това ще бъде ненужно, неполезно и даже вредно за детето.

Точно така нашият Отец Небесен, особено в Божиите храмове, чака нашите обращения към Него, които ние трябва да възнасяме през всички на живота си. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев