ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕКАТЕРИНА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Днес ние честваме паметта на света великомъченица Екатерина. Тя била млада християнка от Александрия, която се отличавала с удивителна красота, образованост, но се отказала от тези земни преимущества, за да последва Христос, и изповядала Спасителя пред лицето на най-жестоки мъчения и смърт.

Обикновено в света за ценности се почитат: телесната красота, младостта, здравето, и хората полагат огромни усилия, за да се задържат на тези нива на човешкия живот, за да си върнат някак си, макар и някакво, подобие на младостта, да създадат, макар и някакъв, вид красота. Обаче реалността е такава, че в крайна сметка човек все едно ще загуби всичко това и в преследването на земното ще остане без истинската духовна красота. Душата, която няма добродетели, стига до пълно безобразие. Нима може да се нарече красив този човек, който е изпълнен с греховни, зли помисли, който се дразни от другите, обича само себе си, от такъв всички странят, той не е привлекателен, даже ако външно е симпатичен.

Преподобният старец Силуан Атонски веднъж изказал следната мисъл: благодатта Божия украсява даже некрасиви лица, докато грехове правят уродливи и лица, които са мили по природа. И ние знаем, как понякога печатът на греха обезобразява човека, лишава го, от каквато и да е, привлекательност. Докато хората, придобили Божията благодат, привличат към себе си другите, молят ги за съвет, радват им се и с тях чувстват мир в душата – това е истинската красота. Понеже истинската красота – това е хармония, която цари в душата, в сърцето и тя се открива само тогава, когато човек е в хармония с Бога.

Нека, братя и сестри, да подражаваме на примера на света Екатерина и да не се стремим към тези идеали, които царят в света, за да открием истинската красота, подававана от Бога. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев