НЕДЕЛЯ 26-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Както и преди няколко седмици, Светата Църква отново ни предложи, братя и сестри, евангелският разказ за това как веднъж към нашия Господ и Спасител Иисус Христос пристъпил човек, който Му задал въпроса: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” (Лк. 18:19).

Днес за втори път през годината Светата Църква ни предлага това евангелско повествование, което, преди всичко говори за неговата важност за всеки от нас. Неволно може да възникне въпроса: а в какво тогава се заключава важността на това евангелско повествование? Братя и сестри, преди всичко ние трябва да обърнем внимание на първоначалната фраза на Христос, която Той произнася в Своя отговор на човека, задал въпроса какво е необходимо, за да наследи живот вечен. Христос казва: "Знаеш заповедите". У апостол Матей този отговор звучи: „Опази заповедите". Това за всички нас е твърде важен урок. "Опази заповедите", - с този призив Господ се обръща към всеки от нас. Всички ние безусловно трябва да спазваме заповедите. Но в действителност, за съжаление, ние можем да видим, че не само не спазваме заповедите, а мнозина от нас понякога даже и не ги знаят. В най-добрия случай, разбира се, знаем такива заповеди като "не убивай", "не прелюбодействай", "не кради", - а останалите заповеди ние не знаем! Мнозина даже не знаят, че ветхозаветните заповеди са десет. А попитайте някой от нас да изброи новозаветните заповеди, - мнозина може даже да се учудят и да попитат, а какво е това новозаветни заповеди? Как живеем, ако не знаем Закона?! Най-често, както пише апостол Павел в своето послание до римляни, ние се ръководим само от този закон, който е написан в нашите сърца. А така живеят езичниците, защото те, както пише апостол Павел, вършат това, което е написано в сърцата им (Рим. 2:14-15). Нека, братя и сестри, да не се уподобяваме на езичниците и за наша полза все пак да изучим заповедите, по които трябва да регламентираме нашия живот. Как можем да вървим по житейския път, без да знаем правилата, които ние, православните християни, следва да спазваме? Ето първият урок, който трябва да извлечем за себе си от това евангелско повествование.

Разбира се, братя и сестри, има и още един, не по-малко важен за всички нас урок в това евангелско четиво, и аз искам да насоча вашето внимание към този въпрос, с който пристъпва този човек към Христос. Той Го пита: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” Обърнете внимание на това с какъв, действително много важен, аз бих казал даже повече, с най-важния, въпрос човекът пристъпва към Христос. Какво да направя, за да наследя живот вечен? Този въпрос ни говори за това, че този човек сериозно се замислял над смисъла на своя земен живот, и, макар да бил човек земен, макар да живеел още във времето, той се замислял вече за небесното, замислял се замислял се за вечното. И в това също има твърде важно за всички нас назидание. Ние точно така трябва постоянно да се замисляме над това: а както трябва аз да правя, за да наследя живот вечен? Струва ни се, че е достатъчно да бъдеш добър човек и това вече е гаранция, че за такъв човек ще бъдат отворени вратата на Царството Небесно. Но днешното евангелско повествование ни говори за нещо по-дълбоко и важно. Оказва се, даже не е достатъчно да изпълняваш заповедите в своя живот, за да бъдеш съвършен човек. Господ, обръщайки се към човека, задаващ въпрос, казва: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” (Мат. 19:21). Най-често, братя и сестри, в тази фраза на Христа Спасителя ние сме склонни да обръщаме внимание само на думите: „продай и раздай”. Но най-главното, което трябва да чуем в тази фраза, - „върви след Мене”. Ето в какво се заключава смисълът и целта на живота на всеки живеещ на земята човек - постоянното следване на Христос.

Царството Небесно отваря своите двери, преди всичко, не за този, който е изпълнявал правилата, а за този, който е придобил любов в сърцето си. Това е много важно да осъзнае и разбере всеки от нас, защото не с формално, външно изпълнение на заповедите за нас ще бъде отворено Царството Небесно, а с това, ще смогнем ли да придобием в сърцето си любов. Мнозина от нас, може би, и знаят заповедите, но при все това как живеем? Колко злоба, ненавист, вражда, завист има в нашия живот! И ако ние живеем с тези пороци тук, на земята, тогава и за нас Царството Божие ще бъде затворено.

И още един урок, който също с полза трябва да извлечем от днешното евангелско повествование. Да питаме и да задаваме въпроси, разбира се, е необходимо. Но аз искам ето какво да кажа: колко внимателно и обмислено трябва да задаваме въпроси. Вижте човека, който задава въпрос на Христа Спасителя. Той задал въпрос - Христос отговорил, а той си тръгнал натъжен. И в нашия животи ние също така, разбира се, не Бога, но - свещеника питаме. Идваме при него и казваме: „Отче, как да постъпя?” И най-често ние биваме напълно не подготвени за отговора. А понякога бихме искали да чуем от свещеника това, което е мило на сърцето ни. Но ако свещеникът, отговаряйки на въпроса, казва съвсем друго, тогава и ние можем точно като този законник, да си тръгнем от свещеника натъжени. При това забравяме, че понякога свещеникът говори не от себе си, а от Бога, тъй като той е облечен с благодатна власт, която му е дал Господ в Тайнството свещенство.

Знайте, че не богатството, както и не бедността дават или не дават възможност на човека да влезе в Царството Небесно. Ние знаем от Свещената история, че много и много твърде богати хора влезли в Царството Небесно, и сред тях е Авраам, в чието лоно пребивават всички праведници. И също така знаем, че много богати и не влезли в Царството Небесно, и сред тях първи е този богаташ, който също се споменава от Христос в притчата за богаташа и Лазар, и този неразумен богаташ, който си казал себе: „Какво да направя? няма де да събера плодовете си. Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи и ще кажа на душата си: яж, пий, весели се” (Лк. 12:17-19). Ние знаем, че и мнозина бедни, и сред тях – същият този Лазар, влезли в Царството Небесно. И ние знаем, че и бедни били отхвърлени от Царството Небесно, и сред тях е бившият ученик на Христос Иуда Искариотски, който всичко оставил, нищо нямал свое, бил беден човек, а не влязъл в Царството Небесно. Оказва се, не богатство затваря пред човека вратата на Царството Небесно, както и не бедността отваря тези врата, а нашето отношение и към богатството, и към бедността. Тук аз още веднъж обръщам вашето внимание на тези много важни думи, които произнася Христос, обръщайки се към всеки от нас: „Върви след Мене”. Всички ние, без изключение, трябва да следваме Христос в нашия живот. Да даде Бог, братя и сестри, всичко, на което ни учи днес Светата Църква, да ни послужи не само за назидание, но и, което е най-главното, за спасение на всеки от нас. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев