НЕЯВНИТЕ СТРАСТИ СА НАЙ-ОПАСНИТЕ. Проповед на празника Събор на Предтечата и Кръстител Господен Йоан

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние с вас, братя и сестри, през последните дни, особено вчера, на празника Богоявление, много говорихме и споменахме за Йоан Кръстител, за неговите дела, за неговите думи. И ето днес е особен ден в този смисъл, защото днес, в първата седмица след Богоявление, именно той, по особен начин, се възпоменава.

При Йоан Кръстител идвали хора и питали какво да правят, за да се спасят. Важно е да отбележим, че идвали хора от определени съсловия, например, воини, митари. Йоан Кръстител им отговарял по какъв начин да изправят живота си. Евангелието наистина не ни дава пример за среща с един такъв човек. Но все пак има един въпрос от конкретен човек. Това е въпросът на Ирод Антипа и днес ние четохме за него в Светото Евангелие. Възможно е той също да е идвал при Йоан Кръстител и да е питал какво да прави. И Йоан Кръстител видял целия живот на този човек и отговорил направо: Не трябва да имаш жената на твоя брат Филип.

Възможно е Ирод да е имал много и други прегрешения, но, навярно, именно в тази страстна грешност, в тази страстна постъпка била същността на неправедността на този човек. Затова Йоан Кръстител веднага му посочва именно това.

Когато Йоан Кръстител казал какво трябва да направи Ирод за спасението си, той го заключил в тъмница. В Евангелието е казано, че, когато Ирод го заключил в тъмницата, Иисус Христос се оттеглил. И Той се оттеглил в страна, пълна с тъмнина и езичество. И това било според пророчество, в което е казано, че тази страна ще бъде просветена със светлината на светото благовестие.

Ирод Антипа като че ли слушал Йоан Кръстител, с приятност го слушал, както е казано в Светото Евангелие и много неща даже направил според неговия съвет. Но в главното не се поправял. Йоан Кръстител държал на своето. Даже намирайки се в тъмницата, той увещавал Ирод, насочвал го към пътя на истинското изправление, към пътя на истинския живот. Но това не станало. В крайна сметка, както знаем, Йоан Кръстител все пак бил убит, отсекли главата му.

По такъв начин, братя и сестри, ние с вас виждаме, че даже ако край нас има праведен човек и той ни сочи пътя на спасението, напълно е възможно страстта да ни стисне толкова силно, че да ни превърне в роби, че да не послушаме този човек. Даже ако мъртъв възкръсне, ние можем и него да не послушаме, защото ще се окажем роби на своите страсти и своите грехове. Това е страшно, защото всъщност ние цял живот прекарваме в такова робство, без да забелязваме това. Ние цял живот правим това, което не трябва. Вътре в себе си ние сякаш не искаме да правим това, но все едно го правим. И ето така се отдалечаваме от своето спасение.

Страстите могат да бъдат различни, не непременно явни като у Ирод Антипа. Това могат да бъдат страсти незабележими – раздразнителност, нетърпение, гордост, тщеславие, вътрешни страсти, страсти от сърдечен характер, които рядко се проявяват наяве. Те са най-много опасни, защото ние не им обръщаме внимание. Околните съвсем не ги забелязват в нас.

Ние трябва сами да се вгледаме в сърцето си и да видим какво ни превръща в свои роби и да посветим целия си живот на това как да се освободим от това робство, за да чуем чистия, ясен глас на нашия Спасител, Който в Светото Евангелие явно ни посочва нашите страсти, прегрешения.

Ние с Христос лично като че ли сме непознати, но Той въпреки това познава всеки от нас: нашето сърце, нашата устременост, и Неговото Евангелие е удивителна книга, в която всичко е насочено към всеки от нас. Именно там ние можем да видим всичко за себе си, именно там можем да почерпим всичко за себе си, за своята греховност, страстност. Ние можем да видим именно там пътя, своя, личен път, водещ към спасение. Затова е много важно внимателно да следваме словото Божие, внимателно и благоговейно да вървим след Христос. Именно днес за нас е важно да обърнем на това внимание, защото нашето робство ни съпровожда през живота, а ние и не мислим да се освободим от него. Днес ние виждаме, че робството на греха и страстите може да доведе до смърт. Ирод Антипа умрял от ужасна смърт, а какво го чака във вечността, е страшно да си помислим.

Мисълта, която трябва да вложим в сърцето си, това е мисълта за спасението. Ние трябва да положим всички усилия, за да станем свободни, та в тази свобода да последваме единствено правилната воля – волята Божия.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев