СЛОВА НА ПАНИХИДА

Версия за печат

1

Братя и сестри, днес сме се събрали, за да се помолим за вашия починал близък. Ние сме привикнали да помагаме на скъпите за нас хора по всякакъв начин: с грижа за тях, с внимание, със съчувствие, със съвет, с духовна или материална подкрепа. Когато пък човек умре, много често ние се упрекваме, че не сме направили всичко, каквото трябва, за него, че не винаги сме били отзивчиви към неговите нужди, че не сме се вслушвали в неговите болки и тревоги, че не сме му казали някакви много важни думи. Нека думите на песнопенията и молитвите, които отправихме към Бога за упокоение душата на починалия Божи раб (името), бъдат именно тези важни думи, които вие не сте успели да му кажете приживе. Нека от вашите сърца да извират това внимание и тази подкрепа, които може би, не са достигали във вашето отношение към починалия.

Господ съди за починалите и по това, което те са оставили в нашите сърца. Образно казано, Той гледа към нас отгоре и си казва: щом те така обичат този човек, значи той е заслужил такава любов и Моята милост.

Нека се помолим Бог да всели душата на Божия раб (името) в селенията на праведните, а на вас да ви дарува утеха! Амин.

2

„Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15,16).

Тези думи на Псалмопевеца св. Цар и пророк Давид илюстрират кратковременността на човешкото битие, тук на земята. Наистина такъв е нашият живот – като „пара, която се явява за малко време” и после „изчезва” (Иак. 4:14). Думите човек и смъртен отдавна са станали синоними. Но както споделя един философ: „ние знаем, че ще умрем, но не вярваме в това”. Понякога ние забравяме, че сме смъртни, мислим си, че смъртта се крие зад девет планини в десета, а тя често ни дебне зад гърба ни. Никой от нас не е сигурен дали ще доживее до утрешния ден. „Смъртта си знам, не знам часа си сетен” е казал великият Микеланджело.

Но ние християните вярваме, че смъртта не е предел на битието, че макар и да умират с телата си, с душите си нашите скъпи покойници остават да живеят и връзката ни между нас и тях не прекъсва. „Без вяра в безсмъртието на душата битието на човека е немислимо и непоносимо” – казва гениалният руски писател Достоевски.

Цял един свят си е отишъл с вашия непрежалим покойник (името), свят населен с вашите мисли, чувства, спомени. Скритото жило на скръбта ще остане забито дълбоко в сърцата ви. Но Книгата на книгите – Библията ни съветва да не се отдаваме на прекомерна скръб по починалите, защото така и на тях няма да помогнем, а и на себе си ще навредим. Това, което можем да правим за нашите близки покойници е да се молим за упокоение на душите им.

Нека свеждайки глави пред светлата памет за вашия скъп близък (името), да молим Бог да прости прегрешенията му и да упокои душата му в селенията на праведните, а на вас да ви дарува утеха и стремеж да следвате изискванията на евангелския нравствен закон. Бог да го прости, да бъде вечна и блажена паметта му!

3

„Всяка плът като дреха овехтява; защото отвека е определено: бездруго ще умреш. Както зелените листи на гъсто дърво - едни падат, а други израстват, тъй и родът от плът и кръв - един умира, а друг се ражда” (Прем. Сир. 14:18-19).

Тези библейски слова ни напомнят, че нашият земен престой е твърде краткотраен. Наистина, такъв е нашият живот – „като цвят и дим, като утринна роса” (стихира от опелото). Уви, смъртта е единственото сигурно нещо в този несигурен и изменчив свят. „Ний непрестанно мрем и бавно чезнем, веднъж от туй место, подир и друго, докле изчезнем най-подир съвсем” – казва един наш поет. Но ние, християните, знаем, че животът ни не приключва тук, на земята.

Мнозина не вярват в задгробния живот, защото не могат да го видят и да го пипнат, но в това отношение те, може би, приличат на къртицата, която цял живот се рови под земята, а над нея остава един огромен свят, който тя не познава. Така над нас, около нас съществува един огромен духовен мир, който не всеки от нас може да съзре, не защото той е нереален, а защото нашите духовни очи са затворени за него, вследствие на това, че сме потънали в множество грехове.

Едва ли нещо е в състояние да запълни празнотата, която отсъствието от този свят на вашия близък покойник (името) е оставило в душите ви. Но не бива да допускате скръбта да ви обсеби, защото, както ни напомня Свещеното Писание: „скръбта поврежда човешкото сърце” (Притч. 25:20).

Бог да прости вашият близък, а на вас да ви даде сили да превъзмогнете болката и мъката от тежката загуба, която ви е сполетяла. Амин.