СЛОВО В НЕДЕЛЯ 31-ВА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА (Иисус възвръща зрението на слепия)

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние чухме сега с вас колко настойчива трябва да бъде нашата молитва към Господа. От евангелското повествование ние узнахме как трябва да преодоляваме всички тези препятствия, които възникват у нас по време на молитва.

Слепец седял и просел милостиня при стените на град Йерихон. Господ минавалпокрай него. Съпровождало Го множество народ. Слепецът чул шума, движението на народа, не разбирал какво става, започнал да пита: „Какво е това?" – Казват му: "Иисус Назарянинът идва".

Скъпи братя и сестри! Евангелието, разказвайки за събитията от земния живот на нашия Господ Иисус Христос, едновременно ни предлага духовни уроци за нашия духовен живот.

Ние в своя ежедневен живот най-често биваме духовно слепи. Духовната слепота – това е нашата обща болест. Ние не виждаме в своя живот Божия Промисъл и затова лесно униваме, огорчаваме се, плашим се от всевъзможни събития. Ние не виждаме в своя живот тези хора, на които бихме да послужим със своята любов и състрадание, със своята помощ и участие. Ние сме духовно слепи и не ги виждаме.

Ние сме духовно слепи и затова в ежедневния живот ние не умеем да следваме Божиите заповеди и лесно, много лесно, кривваме по пътя на греха, подлагайки се на всевъзможни изкушения. Затова може да се направи такова сравнение между този слепец, който седял при стените на Йерихон и нашата духовно сляпа душа.

Но ето, този слепец чул някакво движение и започнал да се интересува какво става. Скъпи братя и сестри, колкото и да сме духовно слепи, все пак Господ ни дава множество знаци за Своето присъствие. Господ чрез Своя Промисъл в нашия живот постоянно ни насочва към покаяние. С всевъзможни житейски събития Той привлича вниманието към Себе Си. И така, както този слепец започнал да пита какво значи това, кого да попитаме какво значи това в нашия живот – присъствието Божие? Кой да свидетелства за присъствието на Господа в нашия живот?

За това свидетелства Светата Православна Църква. Тя ни казва: "Иисус Назарянинът идва. Господ идва при нас. Господ едошъл вече при нас и сега чака само нашето обръщане". – Така свидетелства Църквата.

И ето този слепец, когато чул, че Иисус Назарянинът идва, започнал да вика: "Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!" – А тези хора, които били край него, започнали да го удържат и да му забраняват да вика. Но колкото и да го удържали, той още по-гръмко викал: "Помилуй ме!"

Ето, скъпи братя и сестри, пряко сравнение с нашите души. Църквата ни открива присъствието на Господа в света. Ние знаем своите духовни болести, своите недостатъци, и трябва да се обръщаме към Господа и да Го призоваваме и да молим именно Него за помощ. Но какво става в нашия живот? – Едва започнали да вършим това, тозчас различни житейски изкушения започват да ни възспират в нашата молитва. Възникват препятствия в нашата молитва. Ние се събираме в храма и все не можем да се съберем, защото едно събитие се случва,послледруго и всяко ни изглежда важно. И ние пребиваме в тази суета и даже ни е трудно да дойдем навреме в храма – разни случаи стават и ние закъсняваме. А застанем ли на молитва – и едно, и друго, и трето ни отвличат...

Как прилича това на онова, което станало при стените на Иерихон! Когато слепецът викал: "Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!" – а наоколо всички му запрещавали да вика това. Така врагът на човешкия род, постоянно изкушавайки ни, се опитва да ни запрети да се обръщаме към Господа. Но за това ни е възвестено Светотое Евангелие, та узнали за тези духовни закони, да се научим как да постъпваме. И ето за нас пример, както този човек все по-силно и силно викал: "Помилуй ме!" – така и ние в своята молитва трябва да бъдем неотстъпни, и да преодоляваме всички изкушения, и отново, и отново да се обръщаме към Господа с молитва. И тогава Господ ще ни чуе, защото в Евангелието по-нататък се разказва, че Господ се спрял и заповядал на Своите ученици да доведат при Него този слепец.

Скъпи братя и сестри! Обърнете внимание: Господ повелява на Своите ученици да доведат при Него слепия, който вика към Него: "Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!" – Така Господ повелява на Своята Света Православна Църква да приведе при Него всички хора. Чрез Църквата ние идваме при Господа. Чрез Светата Апостолска Църква, чрез поставените от Господа архипастири и пастири, които ни довеждат при Спасителя, така, както това било и в Евангелието. Значи, ако ние желаем да бъдем приведени към Господа, за бъдем редом с Бога, ние трябва да бъдем верни на Светата Православна Църква, която чрез своите тайнства и обреди църковни ни привежда към Спасителя.

И какво направил Спасителят? – Той пита слепия: "Какво искаш? Защо Ме зовешь" – "Искам да прогледам!" – "Твоята вяра те спаси, прогледай!" – И чудото станало: слепият започнал да вижда.

Обърнете внимание, братя и сестри какво Господ му казал: "Твоята вяра те спаси!" – Ето, скъпи братя и сестри, какво следва да правим повече от всичко в своя живот: да вярваме нашия Спасител и Господ Иисус Христос.

Нека всички ние, събрали се в храма Божи, да изпросим благословение от Господа у нас винаги да гори светата вяра православна, да имаме същата решимост, въпреки всичко да призоваваме Господа, да Му се молим, въпреки всичко, и у дома и в храма Божи да се стремим. И тогава и ние ще чуем от Господа тези спасителни думи: "Твоята вяра те спаси! Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев