СЛОВО НА ПРАЗНИКА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

Скъпи отци, братя и сестри, ако ние, преминавайки през житейски изпитания, не чувстваме Божията помощ, нерядко се отчайваме, започваме да роптаем против Бога, и нашата вяра отслабва. Случва се даже човек да стане невярващ, счел, че не е получил от Бога помощ. За да разберем как Бог действа по отношение на нас, ние трябва много сериозно да възприемем чутите днес думи от Евангелието (Лк. 2:22-40).

Посрещайки Богомладенеца Иисус и Неговата Майка в Йерусалимския храм, праведният Симеон произнася думи, които не би посмял да запише на своята сметка нито един голям човек, разчитащ на подкрепа от хората: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия”. Може ли да си представите политик, който, издигайки своята кандидатура, да помоли за него да бъде казано нещо подобно, - че той ще бъде за падане и ставане на мнозина и ще се окаже предмет на пререкания? Уверен съм: за такъв кандидат никой не би гласувал. Защо повтаряме думите на стареца Симеон всеки път, когато се извършва богослужение на празника Сретение Господне? Понеже в тези думи се съдържа най-голямото Божествено откровение, а не стремеж да се осигури подкрепа отстрани.

Господ не обещава, че такава подкрепа ще последва автоматически. Никой не може да бъде уверен, че, станал християнин, той непременно ще има подкрепа. И Господ ни открива най-голямата правда за отношението на Бога към човека. Бог всички ни обича, защото Той е наш Отец. Както бащата не може да не обича своето дете, така и Бог не може да не обича цялото Свое творение, особено човека. Ние знаем колко сурово понякога родители възпитават своите деца и как децата от страдат от това. Но Господ нищо не прави насила - Той просто ни протяга Своята ръка и това не е подемен кран, а ръката на обичащия Отец, която ни докосва по трудните пътища на нашия живот. Бог не нарушава нашата свобода и не нахлува в нашия живот така, както това е свойствено на някои хора. Бог постоянно пребивава с нас и, ако ние вярваме в Неговото присъствие, откриваме своето сърце на Господа, тогава Той извършва с нас това, което не може да извърши нито един, даже най-силният, човек, нито един виден управник, нито един велик мъдрец, - Той ни спасява.

Мнозинството хора, които идват в храма, причастяват се със Светите Христови Тайни, имат опит от съприкосновението с Божествената благодат. Ние знаем какво става в нашите сърца, пречупени от духовни или физически болести, от тежки житейски обстоятелства, когато сякаш няма ни просвета, ни сили. И когато ние се докосваме до тази Божествена ръка, приемайки Светите Христови Тайни, възнасяйки искрена сърдечна молитва, - колко много ни се открива! Важното е, че изведнъж се успокоява душата и ние започваме да гледаме на притеснителните житейски обстоятелства сякаш от висотата на птичи полет, оставяйки някъде далеко долу ежедневните скърби.

Господ помага на човека, когато той по собствена воля приема тази помощ. Може би, именно затова мнозина и не вярват, не чувстват Божието присъствие. Обаче вярата на човека, преживял опита на Богообщението, е невозможно да бъде разрушена с никакви гонения или съблазни. Затова всеки от нас трябва да помни думите на Симеон Богоприемец „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина” - падане на тези, които не виждат Божието присъствие, които отхвърлят Неговата ръка, и ставане на тези, които вярват в Неговото присъствие и усещат силата на Неговата благодат. Бог можеда вдигне падналия, да извърши голямо преобразяване на човешката личност и да й придаде сили за преодоляване на всякакви изпитания.

Господ да помога на всички нас никога да не падаме, но да ставаме и, опирайки се на силата Божия, да възрастваме от сила в сила и да възхождаме по пътя, който води всеки от нас към Царството Небесно!

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев