ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ЗАКХЕЯ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! С евангелското четиво за Закхея започва подготвителното време, което ни подготвя за Светата Велика Четиридесетница. Неделите на Закхея, на митаря и фарисея, на блудния син, на Страшния съд и, накрая, Неделя на прошката – и ние встъпваме в Светата Велика Четиридесетница, която може да се нарече пролет за душата. Както през пролетта зеленеят дърветата и тревите, така и през Светата Велика Четиридесетница оживява нашата душа. Това особено време ни изпълва с особена благодат, и ние поне за известно време по-дълбоко се проникваме от смисъла за това за какво сме на тази земя.

Всяко неделно евангелско четиво ни дава урок. Днешното евангелско четиво е за Закхея. Христос Спасителят е в Йерихон, Той върви, заобикаля Го тълпа от народ и в това време най-старшият от митарите (т. е. от тези, които събирали данъци за ненавистни за юдеите Рим) желаел да види Христос, но бил малък на ръст, затова се покатерил на едно дърво, за да види Христос, и Господ, виждайки неговите усилия, виждайки неговата ревност, казва: „Закхее, слез! Сега трябва да бъда у дома ти (т. е. трябва да обядваме да се срещнем)”. И народът наоколо вътрешно възроптал: ако Той е свят, ако Той е пророк, как не вижда, че това е митар, че това е грешник! Как може Той да отива у дома му? И – реакцията на Закхей: той видял Божията любов към себе си и в същото време видял как народът осъдил Христос. И тогава той казва: „Господи, половината от имота си ще раздам на бедните, когото с нещо съм обидил – ще отдам четворно” (вж. Лк. 19:1-10).

Ето това е пример как трябва да бъдем благодарни на Бога и как нашите думи не трябва да се разминават с нашите дела. В живота на всеки човек има немощи, има и грехове. Но има такъв грях, за който не всеки се кае – този грях се нарича мечтателност. Човек мечтае не само за греховното - той мечтае и за святото, но той само мечтае и нищо не прави. А примерът на Закхей – това е действена благодарност към Бога за Неговата любов към нас. И всеки от нас във всеки ден от своя живот и на всяко място трябва да благодари на Бога за Неговите неизказани милости, и всичко, което у човека е добро, човек следва да го разкрие, но да го разкрие не само в своите мисли, но и в своите дела.

Ето това е простият урок, който ни дава днешното евангелско четиво: винаги да благодарим на Бога и да се стремим нашите думи да не се разминават с нашите дела. И да ни помага Господ да пристъпим към Светата Четиридесетница, като се подготвим много внимателно, и да преминем през нея, и, когато настъпи времето на Светлата седмица и преминат следващите седмици, да не загубим тази пълнота и дълбочина, които ние получаваме по време на подготвителните Недели към Светата Четиридесетница и по време на самата Четиридесетница.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев