ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, всички ние се намираме с вас в преддверието на Великия пост – на този свят, спасителен подвиг, който ежегодно ни заповядва да извършваме Светата Църква.

На мнозина от нас им се струва, че Великият пост е нещо извънредно, че обичайният живот на вярващия човек е достатъчно спокойно прекарване на времето във всяко благочестие и чистота, когато свети слънцето, когато можем да общуваме един с друг, забравяйки понякога и за храма, и за богослужението, и за тези заповеди, които ни дава Светата Църква. И ето, веднъж в годината Светата Църква ни кани да посветим особено време от своя живот на Господа.

Но този, който вече е преминал попрището на Великия пост, който се е вслушвал в песнопенията и молитвословията на тези удивителни по красота и дълбочина богослужения, той, навярно, така или иначе е усетил със сърцето си и е осъзнал, че именно така, както живеем през Великия пост, така и трябва винаги да живеем пред Господа и пред нашите ближни. То ест Светата Четиридесетница – това не е особено, извънредно време, а това е нормалното състояние, в което трябва постоянно да се намираме, за да не извършваме грях, за да бъдем способни да изпълняваме Божиите заповеди и , следователно, за да наследим вечното спасение, което е донесъл за всеки от нас Господ.

Днес ние сме дошли в храма,за да измолим прошка от Господа и Божията Майка, от всички светии, от всички тези, които ни заобикалят в този земен живот или които са престъпили вече прага на Вечността и се намират в друго битие, молитвено да изпросим прошка от всички тези, които ние сега не можем да видим, но все пак съвестта ни изобличава в това, че сме виновни пред тях. И това не е обред, това е тайнство: Светата Църква се оживотворява от Бог Дух Свети и ние сме дошли в храма, и се намираме пред Господа. Нека вярваме, че нашата молитва, достигайки до Бога, ще се отрази и в сърцата на всички тези, за които се молим, мислено попросили от тях прошка за причинените обиди.

За какво Светата Църква ни заповядва да молим за прошка? Измолвайки прошка от ближния, ние с това изповядваме важната истина: ние искаме да се намираме в мир с този човек. Ако ние измолваме прошка преди Великия пост абсолютно пред всички, включително, пред Бога, ние изповядваме, че искаме да се намираме в мир с Господа.

Мирът – това е особено състояние на душата, това е дар Божи, и ние с всички сили се стараем да направим така че да имаме мирно състояние на духа. Защо? Понеже Светата Църква в дните на Великия пост ни призовава към покаяние – към задълбочено вглеждане в самите себе си в опит да видим това, което наричаме грехове и страсти. А ако ние сме възмутени външно, ако не можем да дойдем на себе си, защото сме заети постоянно с оправяне или раздухване на конфликти с хората около нас, няма да абсолютно да ни остане нито време, нито желание, а най-главното, нито способности да се вгледаме в своите сърдечни дълбини и да видим там греховете, които Светата Църква ни моли да изповядаме.

В зората на християнството авва Доротей, един от подвижниците на благочестието, говорел за необходимостта да придобием мир преди встъпване в попрището на Великия пост, уподобявайки душата на човека на водоем. По думите на аввата, ако водата във водоема е развълнувана, ти не можеш да видиш нито дъното на този водоем, нито отразяващото се на неговата повърхност слънце. Точно така и раздразнената душа не може да отрази Слънцето и ти не можеш да видиш какво се намира на дъното на твоята душа.

Днес на богослужението ние чухме простите думи на нашия Спасител. Въплътилата се Истина казва на всеки от нас, че ако ние не простим греховете на нашите ближни, тогава и нашият Отец Небесен не ще ни прости съгрешенията ни (вж. Мат. 6:14-15). Може много да разсъждававе да, размишляваме, да се опитваме да извиним себе си, казвайки, че ние не можем да простим и не можем да развържем греховете на ближните, но Бог Слово не прави никакви уговорки, изключения. Той казва: развързвайте и прощавайте, тогава и ще бъдете простени. И ето тази евангелска простота заставя още за един важен момент да се замислят всички тези, които се стремят към спасение.

В Евангелието от Лука има притча, която Спасителят разказва, за да разбере човек пред Кого се намира. Христос казва: „Кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди? Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир” (Лк. 14:31-32).

Тази притча изобличава във всеки от нас страстите, греховете, гордостта, лъжливата праведност – тази войска, която ние имаме и на която се уповаваме. И ние постоянно се оказваме тези царе, които със своите „правди”, а по-добре казано, неправди, грехове, се опитваме да въстанем против Бога, против този Цар, у когото войската е в пъти повече, отколкото нашата, и не е трудно да предвидим, че Той ще ни победи. Нима не е така? Когато Светата Църква ни заповядва да изпълняваме Божиите заповеди Божии, а ние се противим на това, нима не вървим със своята войска против Небесния Цар, мислейки, че ще можем да Го надхитрим – победим? Нека не се лъжем: никой и никога не може да победи Небесния Цар и Владика.

Светата Църква особено в такива дни, като днешния, ни казва: „Седни, човече, и помисли: против Кого вървиш? Кога ще разбереш най-накрая, че е безполезно да се сражаваш против Небесния Цар; излез и Го помоли за мир, изповядвайки това, че Неговата воля е блага и съвършена, а твоята – греховна. Изповядай това, че Той по-добре знае как да живееш. Изповядай това, че тези заповеди, които Той ти е дал и моли да изпълняваш, са дадени, не за да им се противиш постоянно, та изпълнявайки ги, да се изпълваш със светлина, а не с тъма, твоето сърце, за да бъдат твоите мисли добри и светли, а не греховни и зли, цялото ти естество да осъзнае, че Господ е не само наш Създател, но и наш Промислител и Спасител”.

Встъпил на попрището на Великия пост с правилно духовно разположение, всеки от нас може да оживи своето сърце, да осъзнае необходимостта да живее Божествения живот, да изпълнява Божествените заповеди на нашия Господ.

В днешния ден ние, духовенството в храма, и, разбира се, на първо място аз, неговият предстоятел, въздишайки сърдечно за своите грехове, за своите страсти, моля да ми простите, скъпи отци, братя и сестри, за всичко това, което съм извършил и съгрешил и с дело, и с дума, и с мисъл. Разбира се, ние осъзнаваме, че отчасти това може да звучи формално, но Бог знае, че всеки от нас има за какво да молим другия за прошка. Затова простете на мене грешния, помолете се за мене и ме благословете.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев