ПРОПОВЕД В ПЪРВАТА СЪБОТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

Ето, скъпи братя и сестри, завърши първата седмица на Великия пост. Мнозина днес се причастиха с Тялото и Кръвта Христови. Добре е, че в края на първата седмица се съединихме с Господа, но важно е да разберем готови ли сме били за приемането на Светите Христови Тайни. Изживяхме ли тази седмица така, както подобава на християни, откликнахме ли на призивите на нашата Църква? Принесохме ли на Господа плодове на покаяние, осъзнахме ли за какво живеем? Чувстваме ли ние, че сме престъпници пред Бога, че ние изцяло и напълно сме се потопили в стихията на света, плътта и дявола. Ето за това би трябвалода се замислим. Трябва да се замислим над това как в следващите седмици на поста да правим това, което не ни се получи да направим през първата седмица. Може строго да постим, да се отказваме от блажна храна, но при това да пускаме в своето сърце обиди, да се раздразняваме и да осъждаме ближните. Кой ни е поставил за съдии? Не съдете, за да не бъдете съдени! Извършвайки съд над един или друг човек, ние отнемаме власт от Бога. Господ казва: „Отмъщението е Мое и Аз ще отплатя”. От любов към нас, грешните, Господ ни праща изпитания. Като любящ баща Той ни наказва на земята, защото ни желае спасението. Той наказва, за да осъзнаем, че сме длъжни да носим своя житейски кръст, че ние трябва да обичаме Господа и да се стремим към Него.

Бих искал да ви пожелая, скъпи братя и сестри, в продължаващите дни на Великия пост да смирявате себе си, да се пазите от осъждане. Всички ни чака Божият съд. Как ще се оправдаваме, ако не даваме на другите да се оправдават, ако обричаме човека на съд, без да имаме представа защо е постъпил така, а не иначе. Ще ни е срамно, че сме оклеветили човека, че сме го очернили.

Към извършването на страшните деяния ни подтиква врагътна човешкия род – дяволът. Не слушайте гласа на дявола!  Слушайте Божия глас, слушайте евангелското благовестие, слушайте вашия Ангел Пазител, който ви подсказва как да избягвате вражеските стрели, как да предпазите душата си от погибел, как още тук, на земята, макар и едва-едва да приближите Царството Божие. За това се изискват труд, търпение и смирение. Само смирявайки се, може да угодим на Господа. Със страх и любов ние с вас трябва да пристъпваме към Светите Тайни. „Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста” – напомня апостол Павел.

Това предупреждение на апостола трябва да ни напомня с каква любов и с какво разсъждение следва да се готвим за Тайнството. Когато пък отиваме на среща с някакъв чиновник, ние старателно се готвим, отрано премисляме това, което искаме да кажем и за което молим. А при Самия Бог ние си позволяваме да идваме без съответната подготовка. С това самите ние оскърбяваме Божията любов, оскърбяваме Господа със своето невнимание към духовния живот. Желая Господ да вразуми всички ни; Божият мир да бъде в тази енория, та всички да бъдем едно Тяло Христово. Да не раздираме хитона Господен, а с любов да приемаме всичко това, което ни дава Господ. Тогава ще можем да кажем: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене”.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев