ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! „Днес е началото на нашето спасение и явяване тайната от вечност” (тропар на празника Благовещение). Адам и Ева са първите сътворени от Бога хора, поселени в рая, на които било дадено всичко. Те се наслаждавали на райската природа, очевидно, разбирали езика на зверовете. Но, най- главното, те общували с Бога. И най-големият дар, който дал Господ на първите хора, това е свободата на избор: „Всичко можете да ядете в райската градина, освен плодовете от дървото на познанието на доброто и злото”.

Ние няма сега да си припомняме как станало грехопадението. Печалният резултат от това също е на всички известен. Изглежда, че всяка надежда е загубена. Човекът бил сътворен за радост, но нарушил заповедта и го споходила печалта на изгнанието.

Хората, които са далеч от вярата, питат защо Бог е „толкова немилосърден”, обвиняват Го за изгонването от рая, казват:”Защо Бог не сътворил хората неспособни за грях?” Но тогава ние не бихме били образ и подобие на Самия Творец, което се заключава, от една страна, в безсмъртието на душата, от друга, в свободата. „Живот и смърт Аз ти предложих в това познание на доброто и злото чрез вкусване на заветния плод. Избери живота!” Човекът пък доброволно избрал обратното. Но Божието милосърдие е в това, че, изгонвайки от рая, Бог дал на хората обещание, че от Жена ще произлезе семе, което ще смаже главата на змията, ще победи греха и смъртта.

Изминали векове, хилядолетия, имало нови отстъпления от Божиите заповеди, имало покаяние, после отстъпление, египетски плен, войни. Но все пак Бог водел Своя народ към спасение. И ето настанало това време.

В галилейския Назарет живее съпружеската двойка: престарелият Йосиф и обручената за него Дева, отроковицата Мария. Йосиф се занимава със своята работа, той е дърводелец. Младата Мария шета из дома. Но се случва нещо необичайно - среща с архистратига Божи Гавриил.

Навярно, е трудно да си представим това. Ние, разбира се, сме слушали, знаем за ангелите, но да се яви ето така небесният вестител? Той казва на Мария: „Радвай се! Ще родиш Син, цар на Израиля, Чието царство не ще има край. Той ще спаси всички хора”. Дева изпада в смущение: „Аз съм девица, съвсем млада. Аз не съм омъжена, а а нали раждането е от мъж”. На което архистратигът отговаря: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий” (Лк. 1:35).

И тогава Пречистата Дева Мария разбрала, че чрез архистратига Гавриил с Нея говори Самият Бог. В тези минути става чудо и най-велика тайна - небето чрез Нея и в Нея се съединява със земята. Всемогъщият и безкраен Бог се вселява в утробата на Дева Мария. Трябва да помним, че Девата е отговорила на ангела: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”. Със смирение Тя възприела и великата чест, и великата тайна, и начало на Своя кръстен път, защото Тя върви след Своя Син до самата Голгота.

И досега тайната на Благовещението смущава тези, които не вярват в Бога. Другите религии не познават нещо подобно, където Бог да се въплъти , да приеме пълнотата на човешкото същества, при това без да губи Своята Божествена същност и без да оставя Божественото пребиваване в Троицата. На въпроса: „Как могло да се случи нещо подобно и що за явление е това?”, - ние отговаряме с вярата в това, че така е било и в това е нашето спасение. Църквата учи, че в Христа се е съединила и Божествената, и човешката природа „неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно”. Ако го нямаше въплъщението, тогава не би имало и раждането на нашия Спасител, Неговите проповеди, Голготските страдания, Възкресението и Възнесението.

Ето, този е пътят от слизането на земята, чрез въплъщението от Дева Мария, към всички човешки скърби, освен греха. Ние ще видим как Той страда от глад по време на 40-дневния пост, как плаче за Лазар, как се терзае Неговото сърце в Гетсиманската градина преди кръстната смърт, когато Той умолява Бога Отца: „отклони от Мене тая чаша” (Мк. 14:36). Това е точно свидетелство, че Той като Човек е страдал, очаквайки най-тежки мъки заради спасението на човешкия род.

Някога Пречистата Майка казала: „Ето, рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”. И по-късно Нейният Син, молейки се до кървава пот, ще каже: „но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти” (Мк. 14:36).

Какъв урок трябва да извлечем от това? Господ, хлопа по сърцата ни със Своята благодат, предлага на нас грешните да оставим греха, своите зли обичаи. Ние пък ще започнем да се борим, да отхвърляме, защото сме привикнали да живеем в грях, привикнали сме към неговата преходна сладост. Спомни си, християнино какво казала Пречистата Дева Мария: „Ето, рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”. Ако Господ е похлопал на твоето сърце, вложил е мисълта да оставиш греха, раздорите, блудството, пиянството, кражбата, клеветата – остави ги. Изпълни волята Божия и ти ще почувстваш другия живот, друго състояние, когато Бог става по-близък.

Пресветата Богородица в далечните времена смирено приела вестта на архистратига Гавриил. Да отправим молитва към Бога: изпрати в нашите души, в нашите семейства, в нашия град, в нашата страна мир и любов. Изпрати ни помощ и благодатта на Твоя Син, за да останем Негови верни последователи, каквото и да ни заплашва. И заедно да посрещнем и преминем през Страстната седмица със страданията, с Голгота, с разпятието, със смъртта, и да посрещнем Светлото Възкресение на Твоя Син. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев