ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всяка неделя на Великия пост е посветена на едно или друго събитие, на един или друг Божи угодник, припомнянето на житието му, неговите думи служат за духовна полза и назидание на вярващите православни християни.

И ето ние, някои от християните, гледаме своя живот и си мислим: Ето, Господ е дал Великия пост - особено богослужение, особено покайно настроение присъства на великопостните служби”. И вглеждайки се навътре в душата си, ние разбираме, че не сме се изменили. Не сме се изменили към по-добро. Ние сме видели много свои грехове и виждаме колко е сложно да се борим с тях, колко е трудно да оставим един или друг грях. И по неволя, братя и сестри, потапяйки се в своята съвест, в дълбината на своята душа, разбираме: какво право имаме да осъждаме другите? Какво право имаме да изискваме изправление от другите - било то от един човек или от цялото общество, когато ние не можем да изправим самите себе си?

Осъзнавайки своята немощ греховна, трябва да се въоръжим с вяра и надежда в Божията помощ - на Бога, Който може не само от грешника да направи праведник и от разбойника светец в един миг, но може и мъртъв да възкреси, както Четиридневния Лазар или умрелия отрок. Ние, братя и сестри, разбираме, че Господ може да възкреси и нашата мъртва душа.

И ето, заради това Църквата посвещава и днешния неделен ден на преподобна Мария Египетска. За да разберем, че Божието милосърдие и Божията милост нямат предел, ако човек сам пожелае тази милост, пожелае своето изправление, поиска своето прераждане от лошото към доброто, от греха към светостта, от смъртта към живота, от ада към Царството Небесно.

Има такъв израз в Свещеното Писание, когато Господ се обръща към нас и казва: „Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог” (Иоил 2:13). В обичаите на ветхозаветния народ при някаква скръб или покаяние имало видими традиции: раздирали дрехите си, посипвали главите си с пепел. Но ето Господ казва: „Раздирайте сърцата си, а не дрехите си”. С какво може да раздерем сърцата си? Със съкрушение, с покаяние: „Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш” (Пс. 50:19).

Ние сега се възмущаваме и тревожим за това, което се върши в нашето Отечество, но нали причина за всичко това е нашият грях, братя и сестри. Там, където човек е по-добър, в смисъл на християнското му състояние, когато образът и подобие Божие се проявяват, където хората са по-добри, там и обществото е по-добро. А където е по-добро обществото - там е и по-добра и икономическата система, системата на управление, и отношенията между хората тогава са по-добри. Там, където хората са по-добри, там има и уважение един към друг, и взаимопомощ, и взаимоопрощение, и любов към ближния, и уважение към по-стария. Не там, където са избрали този или онзи добър политик, или пък са получили кредити от държавния бюджет - не: по-добро е положението там, където човекът е по-добър.

Ние често, братя и сестри, в наши дни сме привикнали да обръщаме внимание на всичко външно. От училищната скамейка така са ни приучили: да знаем теоремата на Питагор, граматическите правила, физическите, химическите закони, географията, как се ползва интернет и прочие. Ние всичко знаем, знаем всичко за политиката - какъв политик какво казал и какво са му отговорили. И това си предаваме един на друг от уста на уста. А какво ни е казал Бог? Помним ли това? Какви Заповеди ни е дал, че Той заради нас е бил разпнат, ние за това сме забравили? Че Божията Майка се моли за нас, че имаме Ангели Пазители, че сме получили в купела на кръщението име в чест на един или друг светец и със своя живот не превъзнасяме това име, което сме възприели, а често го позорим? И при това после искаме всичко да ни е наред, да бъде раят на земята, да бъдем сити, задоволени във всяко отношение. Постите не са ни нужни, целомъдрието – пък за какво е то?

Вече сме загубили не само всякакъв срам, но даже всякаква мяра. В Содом и Гомор, навярно, такива разговори не е имало, които сега се водят в съвременното общество. И ние сме готови да узаконим този начин на живот, да го защитим с неговите закони и да го считаме за норма на живот. Полудели сме! Какво искаме? Да живеем в нашето общество така безразсъдно, унищожавайки сами себе си като нация? И каква ще е ползата за нас, братя и сестри, поразени от греха? Нали грехът влече след себе си смърт - смърт духовна. И грешащият човек наоколо сее същата разруха, смърт, ненавист, неприязън, дестабилизация в обществото. Ние ставаме някаква безумна тълпа, която би желала само хляб и зрелища.

Но нали всичко това било в езичеството, преди християнството. А ние се наричаме християни. И ето в днешния ден Светата Църква привежда и примера на преподобна Мария Египетска. Дълбоко било нейното падение, но високо било нейното въздигане и възхождане по духовната стълбица. Така и ние, както сме сторили грях, така ще съумеем и да се покаем. Слава Богу, в храмовете още има изповед. И от това, което ние ще поизповядаме днес, зависи и бъдещето на нашите деца и внуци. Ако ние поизповядаме тази мръсотия и се постараем с решимост да се борим и да живеем по образ и подобие Божии, според Заповедите Божии, тогава на децата и внуците ще оставим в наследство, братя и сестри, и стабилност, и икономическо процъфтяване, което така силно желаем. А най-главното богатство, което ще оставим на следващото поколение – това е нравствеността и духовността. Него са ни оставили нашите майки, нашите баби, бащи и деди, които са били труженици, които са били верни в брака един на друг, които са били целомъдрени.

И ето ние, в днешния ден, стоейки в Божия храм, трябва да разберем, че Бог и Божията Майка по времето на преподобна Мария Египетска и в наше време са същите. И отношението на Бога и Царицата Небесна към нас е същото - състрадателно и милосърдно. Господ чака, дълготърпи. Чака нашето обръщане, чака нашето покаяние, чака нашия стремеж към по-добро. Чака нашето смирение, чака нашата вяра, чака нашата всесилна надежда на Неговата помощ.

И помнете, че за Бог не е сложно да въдвори мир, добро, стабилност в нашето Отечество. Главното е ние сами да поискаме това. Господ може всичко, едно не може – да спаси човека без самия човек. Ако човек не желае спасение, маха на всичко с ръка и се търкаля по нанадолнището, такъв, ако искаш, го задържай, ако искаш не го задържай. И ние молим днес, и преподобната майка наша Мария Египетска за помощ, нали тя е била в дълбините на греха, изглеждало, че душата й била пред вратите на ада, но тя намерила в себе си сили, разсъдила с разума си, пробудила своята съвест, достигнала до сърдечно съкрушение, пък и труд добавила - великият аскетичен подвиг на пустиножителството, желаейки изправлението на своята собствена душа. И ето, колко векове вече са минали, а ние, в църквата, възгласяме към александрийската блудница: „Преподобна майко Мария, моли Бога за нас”, просейки нейната помощ, застъпничество и, вглеждайки се в примера на нейния живот, не се отчайваме, имаме надежда за спасение, стремим се да бъдем с Бога и Бог да бъде с нас. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев