ЛИСТА И ПЛОДОВЕ

Версия за печат

Обединяващата тема на богослуженията в първите два дни на Страстната седмица е готовността на човешката душа да застане пред съда Христов.

За това Църквата от една страна, ни напомня за изкупителната жертва на Спасителя, която се извършва за „съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън” (Ин. 12:31), а от друга - за неминуемостта на Неговото Второ пришествие. При това в центъра на вниманието остава човекът пред лицето на Бога, приел човешко естество, и влязъл в живота на хората заради спасението всички хора. В храма нееднократно звучи алегорията за Страшния съд като за среща с Бога, която предстои за всеки човек: „Ето, Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери да бди”.

С тези напомняния Църквата ни насочва към мисълта за необходимостта да имаме постоянна вътрешна готовност за среща с Христос. В богослужебните текстове за Велики Понеделник и Велики Вторник се задействат нагледно разкриващите и илюстриращи тази мисъл евангелските притчи: за десетте девици, за десетте таланти, за безплодната смоковница.

Историята за безплодната смоковница в църковните песнопения се интерпретира като указание за духовно безплодие. Както разяснява апостол Павел, „плодът на духа” се проявява в евангелската любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (вж. Гал. 5:22-23). Ако християнската душа не принася на Господа такъв род плодове, това показва, че човек остава пасивен при изпълнението на Божествения замисъл за него. В резултат може да настъпи духовна смърт, когато човек ще се окаже, че не е в състояние не само приживе да принася духовни плодове, но и във вечността да застане пред Бога. Докато ние не сме изпаднали в такова плачевно състояние, Църквата ни призовава да избягваме „безплодието на смоковницата”, вниквайки в това евангелско предупреждение, „за да не изсъхнем като нея”.

Чрез упоменаването на смоковницата се прокарва скрит паралел между духовното състояние на възмутената тълпа, отказала се от Христос, и първите хора, нарушили заповедта в рая. В църковните песнопения, от една страна, в един ред са поставени отпадналите от Бога прародители и отреклия се от Избавителя богоизбран народ. Казано на поетичен език те са еднакво „голи” пред Господа, т.е. лишени от благодатна помощ, от Божието покровителство. От друга страна, позналият своята голота Адам, „се препасал със смокинови листа”. С това се подчертава връзката между лишаването от Божествения покров с безплодието на смоковницата, изразяващо се с вътрешното мъртвило на човешката душа, невъзрастваща във вършенето на доброто.

Главният урок, който в тези дни ни предлага Църквата – това е необходимостта от действен живот в Бога. Малко е просто да избягваме греха като такъв, важното е да запълним своята душа с истинско, нелицемерно добро. Малко е да знаем Христовите заповеди, необходимо е да ги изпълняваме при всякакви обстоятелства, докато сме живи. Нужно е да възпитаваме своята душа в евангелски дух, вършейки съответни на него дела. Например, не просто да премълчим на зла дума, незаслужен укор, а още и от все сърце да пожелаем на този, който ни обижда, добро, да се помолим за него и да му окажем подкрепа, ако той се нуждае от помощ.

Духът на евангелската любов и незлобливост, възпитаван чрез старателно изпълнение на заповедите, е неразривно свързан с покаянието. Сам по себе си животът според Евангелието е вече покаяние, защото изисква от човека дълбока, искрена и честна преоценка на собствения живот. Същото може да се каже и за духовното възрастване, за усъвършенстването в добродетелта. Нали всяко възхождане на ново ниво на духовното битие изисква от нас преразглеждане от позицията на Евангелието на това, с което сме живели по-рано, за да осъществим напълно в своя живот заповедта на Бога, Твореца и Изкупителя.

В последните дни преди Пасха Църквата особено ни призовава да потърсим смъртоносния дъх на греха в своята душа, лишаващ я от плодовете на духа, към преоценка на своя живот от позицията на евангелското добротворство. Добре е, че имаме покаяние и, следователно, и възможност да открием в Христос безценното съцветие на евангелските добродетели.