СЛОВО В ПОНЕДЕЛНИК НА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

Версия за печат

Братя и сестри, ние с вас днес встъпихме в особени за християните дни – в седмицата, която ни подготвя за празника на Пасхата Христова. Удивително е това, че тази седмица е изпълнена с човешка скръб, за която е написано в Евангелските повествования. През цялата Страстна седмица ние ще възпоменаваме страданията на нашия Спасител Иисус Христос и ще разберем, че без приемане на тези страдания не може да има живот.

Те могат да бъдат по различен начин възприети от човека, някои страдания изкуствено се натрапват на хората, а други човек приема доброволно - заради спасението на хората.

Вечният живот или нашето общо възкресение зависи от това доколко ние сме готови да приемем Кръста Христов, - всичко, ставащо с нас в този свят. Случва се и така, че човек страда, намирайки се във властта на обстоятелствата или на някого, но ако той по собствена воля приема върху себе си всички изпитания, осъзнавайки това, че по същия път вървял и Иисус Христос, тогава те стават за него спасителни. Тогава такива страдания имат велика очистителна сила, изпепеляваща в човека всяка неправда и беззаконие, и се сбъдват думите на светия апостол: „Умирайки с кръста, ние и оживяваме с него”.

Днес ние с вас чухме от Евангелието как Господ говорил със Своите ученици за края на света, за тези страшни дни, в които Йерусалим ще бъде разрушен, неговите жители убити и не ще има кой да ги погребе. Ние всички знаем, че Евангелското слово се отнася не само до някаква конкретна историческа дата, то нерядко ни напомня за някои събития от нашия живот и говори за бъдещето. Когато слушаме за изброените Евангелски събития, предшестващи страшната трагедия, тогава изведнъж започваме да разбираме, че живеем в някакво предапокалиптично време: когато изобилстват скърби, болести, войни, въстания и лукавството на хората. И когато хората виждат това, потапяйки се в кръговрата на всички тези страшни събития, тогава те търсят изход и спасител, който ще им помогне и ще ги запази.

Господ говорел на учениците: „Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните”. Лъжеучителството присъства и в нашия живот, защото твърде много хора, макар и да не наричат себе си Христос и Спасител, но в жаждата за власт над хората приемат върху себе си това месианско служение, при това, не желаейки да страдат и да се безпокоят за своя народ. Хората, които приемат и вярват на такива лъжехристи, се оказват в много печално положение: принасят своите духовни и вътрешни сили, подвизи и страдания в угода на лъжеспасителите и човек става опустошен, разбит и никому ненужен.

Защо си припомняме това Евангелие в дните на Страстната седмица? Понеже е важно всеки от нас, независимо от възрастта и социалния статус, правилно да формулира за себе си – кой може да бъде Спасител в нашия живот, кой може да ни дарува свобода и да ни избави от всички злини, съществуващи в света. Страниците на Свещеното Писание ни говорят за това, че никой не може да даде на човека истинска свобода, да го разкрепости веригите на неговите страсти, освен Господа и Спасителя.

И тези евангелски думи са особено важни за младите: важно е да помнят, че истинската свобода не идва отвън, тя идва отвътре, когато човек е способен да мисли, да разсъждава и да действа. Истинският човешки живот и свободата се изграждат върху вечни ценности – върху Божествените закони и, ако ние ги отричаме, това значи, че ние отричаме своята възможност за вътрешна свобода – ние ставаме роби на греха и слуги на външните обстоятелства

Да приемат Христос за свой Бог и Спасител не е много просто, особено за тези хора, за които целия свят им се струва прост и открит, когато те живеят така, както им се иска, поддавайки се на страстите. Много е сложно да изграждаш себе си вътрешно, да работиш над себе си, това изисква особен труд и ние трябва да помним това през всички дни на нашия живот. Този вътрешен дълбок и съдържателен процес на работа над себе си, който се основава на скърби и трудности, на търсения, лишения и намирания, говори за това, че човек е вечен, и има вечен живот, и съд Божи, на който ние всички ще отидем независимо от нашата вяра в него.

Нека дните на Страстната седмица бъдат за нас не само време на възпоменания на събития от живота на нашия Спасител, но дни на вътрешно, дълбоко и съсредоточено осмисляне на нашия собствен живот, за който има само един спасител – Бог и Господь.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев