СЛОВО НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Версия за печат

Какви забележителни думи ни предлага Църквата в отпуста на днешния ден. В превод те биха звучали примерно така: „Господ ни е показал най-добрият и надежден път към спасението - чрез смирението, когато умил нозете на Своите ученици и апостоли“. Невъзможно е да не бъдем поразени от истинската, най-висша добродетел на смирението на Христа, която се състои не в това да преклоним волята си пред силната и властна ръка, но в това доброволно да поемем подвига на служение на другите.

В Евангелието ние чухме, че Господ казал на Своите ученици на Тайната Вечеря, след като умил нозете им: „И така, ако Аз, вашият Господ и Учител, направих това за вас, така и вие трябва да постъпвате с другите”. Църквата нарича този път на смирението най-верният и надежден път за нашето спасение.

Ние си припомняме за добродетелта на смирението на Господа пред лицето на отсъствието на такава, в мнозинството от нас. Ние не можем да се смирим, да приемем човешката си немощ като такава, каквато е, противим се, опитваме се да отдалечим човека от себе си и да направим живота си по-просторен и по-добър. А всъщност получаваме още по-лош поробител в лицето на дявола или на хора, които са му послушни. Като не придобиваме навика на смирение в малкото, ние се оказваме пред лицето на нова опасност, с която не можем да се преборим. И в такива случаи, като правило, човек се пречупва.

Ние си мислим, че християнството се заключава в големи подвизи: в изповедничество, мъченичество, отшелничеството. Християнството се заключава в малките неща – във взаимоотношенията в семейството, на работата, с нашите приятели, с близките. Тук, в малките неща, се проявява нашето или християнско, или антихристиянско поведение. Особено силно това е видно сега – в дните на Страстната седмица, когато свършва постът и се обостря това чувство за изкушение. В това време е важно да запазим мира и спокойствието в своето сърце, да се смирим пред другите хора, и, видели чуждата немощ, да си припомним за своята.

Всъщност често става така, че нашата немощ се оказва по-голяма, отколкото на тези, които сме осъждали, но, въпреки това, Господ търпи и нас, и другите хора. В никакъв случай ние не трябва да се отказваме от своето служение на другите хора или да прекъсваме общение с тях, но, по примера на божествения Учител, трябва да тръгнем по най-добрия път – по пътя на смирението. Да се смирим, да изгладим всичко с любов, да покрием всичко с добро отношение, на язвителната дума – да премълчим, а в отговор на укор да дарим човека с усмивка и да помолим за прошка.

И ето, когато си припомняме своите собствени немощи по отношение на другите хора, тогава е важно да възпоменем Великия Бог и наш Спасител Иисус Христос, Който на учениците и даже на предателя Иуда умил нозете. Нека този пример на божествено смирение намери отклик в нашето сърце, душа и живот не само в помислите, но и в делата на служение на другите хора. Това ще ни подготви да бъдем причастници на Царството Божие тук на земята. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев