ВЕЛИКИ ПЕТЪК. ИЗНАСЯНЕ НА ПЛАЩАНИЦАТА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Няма нищо по-страшно за човека от богоизоставеността. Няма нищо по-страшно за човека от това да загуби Бога в своя живот. Човешката душа не може да живее без Бога и умира, и духовно се разлага. И човек престава без Бога да бъде човек, загубва образа и подобието Божие; и вместо да стане богоподобно същество, става бесоподобно същество. Няма нищо по-страшно от богоизоставеността, когато човек изоставя Бога. Бог пък никога не желае да изостави човека. Бог винаги иска да бъде с човека. Бог винаги иска да благославя човека, да му дава сили, да го укрепява, да бъде с него винаги.

Сега ние с вас духовно сме застанали пред гроба Господен. Учениците изоставили своя Учител и Господ. Те Го изоставили – не Той тях. Те се разбягали от страх, а не Той им изменил. Само двама тайни ученици дръзнали и отишли при управителя Пилат и измолили тялото Иисусово. И той им дал това тяло. И тайните ученици не се побояли да извършват погребението на своя Учител. А явните ученици се побояли да бъдат с Него.

Ние с вас духовно сме застанали пред гроба Господен. Ние считаме себе си за явни ученици Христови. Ние се наричаме православни християни и наистина желаем да бъдем такива. Да си зададем въпроса: Не изоставяме ли Бога в своя живот? Не се ли отвръщаме от Него? Не се ли боим да бъдем християни? Винаги ли сме достойни за своето велико звание? Не се ли разбягваме от страх поради необходимостта да свидетелстваме за Христовата истина?

И нека на никому от нас да не дойде горделивият помисъл, че това с нас не се случва. Не сме по-свети от светите апостоли. Нищо човешко не ни е чуждо и, на първо място, за съжаление, греховете не са ни чужди – греховете, които ни отделят от Бога, греховете, които ни спущат в гроба, греховете, които умъртвяват нашата душа. Но и в нашите грехове Бог не ни оставя.

Какво следва от това, че Господ Иисус Христос е положен в гроба? Това означава, че Господ е дошъл при нас - при нас, в гробовете на греха; при нас, които сме погребали своите души под множество различни страсти, и отстъпления, и престъпления пред Бога. Господ съумира с нас, умиращите от греха, за да ни възроди и спаси.

Няма нищо по-страшно от богоизоставеността. Когато човек оставя Бога, той престава да бъде човек. Да се прилепим към гроба Христов, духовно да се поклоним на Спасителя на света, Който доброволно легна в гроба, с молба, с искрена молитва никога да не Го оставяме – нашия Спасител и Бог, винаги, през целия си живот да пребиваме заедно с Него. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев