СЛОВО СЛЕД КРАЯ НА ПАСХАЛНОТО БОГОСЛУЖЕНИЕ

Версия за печат

Ние наричаме тази спасителна нощ светоносна. Това название не е случайно, защото Бог е източник на истинската светлина. В църковните молитви и песнопения ние наричаме Христос светлината на истината. А ако Христос е светлината на истината, значи има и друга светлина, неистинска, лъжовна. С какво се отличава истинската светлина от светлината на лукавия? Свети апостол и евангелист Йоан Богослов казва: „и тази светлина в мрака свети, и мракът не можа да я погълне”. Да узнаем дали тази светлина е истинска или лъжлива може по това доколко тя действа в мрака. Естествено, Йоан Богослов не говорил за светлината, която разпространява своето действие през нощта. Той говорел за духовната светлина, която озарява човека отвътре и външните житейски обстоятелства не могат да я погасят. Христос се сравнява с източника на светлината, а целия свят – с нощна мъгла, която се опитва да я погаси. Но тази светлина свети. Толкова време светата християнска Църква възпоменава Възкресението на Господа от мъртвите: възпоменава при различни исторически условия; и в свобода и в несвобода; възпоменава прославяна и гонена, признавана и непризнавана не само от властта, но и от външните обстоятелства в живота на хората. Църквата прославя тази светлина и тя свети във великолепните и величествени храмове, и в най-простите селски храмове. И в това няма нищо страшно, нали Бог дошъл, не за да се роди и тържествува в дворци. Той се родил в бедни витлеемски ясли, бил положен в кошара и, подобно на други, може би, толкова изтерзани от живота мъртъвци, положен в гроб в студена пещера, която била залостена с камък. И ето оттук, от този гроб, светлината възсияла с такава сила, че хората, които били поставени, за да загасят тази светлина, за да не се изкуши някой да каже, че Този, Който бил положен в гроба, бил откраднат, побягнали и само заради дадените им пари мълчали за това. А светлината Христова сияела. Ако това е бил един човек, двама или трима, можело да се каже, че това били някакви халюцинации, които станали с хората. Но свети апостол и евангелист Лука в книгата Деяния говори, че възкръсналият Господ се явявал и на други пет хиляди хора. Нима тези свидетелства са малко за света? Нима са малко първоизточниците и чудесата? Нима е малко слизащият благодатен огън на Гроба Господен? Всичко е малко.

В притча Господ казва на Своите ученици: „Даже ако мъртви възкръснат, няма да повярват”. Какво е нужно на света за свидетелства за Възкресението на Христа от мъртвите? Какви чудеса и знамения не стигат? Ще кажа нещо страшно: скърби не достигат. Понеже в ситост и доволство Бог става приложение към човешкия живот. А в скърби, в беди, в гонения, когато се оголват нервите и чувството за живот, тънкото духовно присъствие на Бога се възприема от човешката душа.

Но нима е нужно народите да потъват в скърби, за да се очистят от греха? Нима няма друг път? Има такъв път и това е свидетелството на правдата. Понеже всеки човек, свидетелстващ за Възкресението на Господа от мъртвите, носи в този свят светлината. И всеки възглас, че Господ е възкръснал от мъртвите, многократно увеличава тази светлина. Свидетелствайки за живия Бог, победил смъртта, ние не само се приветстваме един друг, ние изразяваме своята вяра, надежда и преумножаваме светлината в този свят.

И както и да се опитват да изопачат, да оклеветят, да осмеят, да си поиграят с Бога, това няма се получи. Никакво творение никога няма да бъде по-висше от своя Творец и никога правдата Божия няма да бъде забравена. Всичко това вече многократно е бивало в историята, когато са се опитвали да говорят, че всичко, в което ние вярваме – това са приказки. Замислете се за минута! Но защо пък светът не губи толкова сили и средства за борба нито с една друга приказка? Защо само заради учението на Христоса се изразходват толкова сили, за да се погаси това учение? За да го осмеят и отделят хората от това учение се харчат милиарди. Нито с една друга приказка няма такава борба. Понеже се борят не с приказка, а с живия Бог. И, както съвършено правилно е казал великият руски писател Фьодор Михайлович Достоевски, полето на битката на Бога с дявола е в човешкото сърце. За всяка душа, за всеки ум и сърце се води борба. И от това, доколко ние ще виждаме това, което става около нас, доколко духовно адекватно ще оценяваме всичко това, което става с външния свят и с всеки от нас, ние или ще побеждаваме в тази борба, или ще бъдем победени в нея. Понеже да победиш врага може само тогава, когато ти знаеш истината, уверен си в нея, кога тя е вътре в тебе и когато възвестяваш тази истина на другите хора. А ако ти мълчиш, индиферентен си, ако ти не възприемаш, не искаш това свидетелство, а искаш спокоен живот, значи, тъмата побеждава вътре в тебе.

Но това съвсем не значи, че Христовата светлина не ни е явена. Тя просвещава целия свят и особено важно е да помним това днес, в тази светоносна нощ. Съвсем, не защото излизайки с пеене на пасхалния тропар на улицата изведнъж ще стане светло, а защото, излизайки на улицата със запалени свещи и с пеене на пасхалния тропар ще стане светло в нашето сърце. С тази светлина ще се просвети нашия ум и с тази светлина ще се просвещава нашето Отечество. Ние нямаме друг път: или да бъдем с Христос, или да бъдем вън от Него; или да бъдем победители заедно с Бога, или да бъдем победени заедно с дявола. Всички ние прекрасно разбираме тази истина, само че едни искат да я приемат, а други я отхвърлят, макар и да знаят, че това е правда.

Днес, в светоносната нощ на Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос от мъртвите, нека всеки от нас се замисли за своя живот, за това свети ли в нас светлината на Възкресение Христово, доколко нашето сърце е просветено с тази светлина и е готово за възприемане на истината Христова, и, най-главното, доколко ние, християните, сме готови да свидетелстваме за тази истина пред света, който ни заобикаля независимо от това приема ли той нашето свидетелство или не.

Христос победил смъртта, възкръснал от мъртвите. И никакви доводи, аргументи или даже чудеса не са нужни на християнина, защото тази светлина Христова, възсияла от гроба, свети във всяко християнско сърце.

Аз ви приветствам с настъпването на Пасхата Господня и се моля Господ да благослови всички нас, да ни даде вътрешни сили да приемаме тази светлина и да свидетелстваме за нея, защото в нея е истината, и пътят, и нашият живот.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев